В ъгъла на една малка стаичка, зад техника, който записваше обажданията, Ники и Руук седяха на сгъваеми метални столчета, опрели колене. Отдушникът свистеше и Хийт бе помолила да го изключат, за да слуша по-добре, затова сега се задушаваха.
На плазмената конзола затрепка синя линия.
— Улавяме нещо — каза техникът.
Хийт сложи слушалките. Сигналът „свободно“ измърка. Дишането й се учести, както преди набега в Лонг Айлънд, само че този път не успя да се овладее. Сърцето й биеше в диско ритъм, докато тя не чу припукване — някой вдигна, — а то пропусна удар.
— Използвам пряката ти линия, защото не искам рецепционистката да знае, че ти звъня — каза Кимбърли Стар.
— Добре… — Ноа Пакстън звучеше предпазливо. — Не разбирам защо не.
Ники попита с жест дали записват. Техникът кимна.
Кимбърли продължи:
— Ще разбереш, Ноа.
— Има ли нещо? Звучиш странно.
Ники примижа, съсредоточавайки се единствено в гласовете и обкръжението им. През слушалките звукът бе много чист. Чуваше всеки нюанс. Пневматичният офисен стол на Ноа изсъска. Кимбърли преглътна с мъка.
Ники я чакаше да заговори.
— Трябва да ми помогнеш с нещо. Знам, че все вършеше разни работи за Матю и искам да помогнеш и на мен.
— Разни работи? — Тонът му още бе предпазлив.
— Стига глупости, Ноа. И двамата знаем, че Мат правеше много сенчести далавери, с които се занимаваше ти. Искам да направиш нещо такова и сега.
— Слушам — каза той.
— Картините са у мен.
Ники се усети, че стиска юмруци от напрежение и се насили да ги отпусне.
Столът на Пакстън проскърца.
— Моля?!
— Да не би да говоря чужд език? Ноа, колекцията. Не са я откраднали. Взех я. Скрих я.
— Ти?
— Не лично. Едни хора, докато ме нямаше в града. Все тая. У мен са и искам да ми помогнеш да ги продам.
— Кимбърли, луда ли си?
— Мои са. Нямам застраховка. Заслужавам нещо от всичките години с тоя копелдак.
Сега Хийт преглътна с мъка. Нещата се навързваха. Сърцето й блъскаше.
— Какво те кара да мислиш, че знам как да ги продам?
— Ноа, трябва ми помощ. Беше човекът, който оправяше бакиите на Матю, сега искам да си моят. И ако няма да ми помогнеш, ще намеря някой, който да иска.
— Чакай, чакай, Кимбърли, забави. — Още едно пневматично просъскване и Хийт си представи как Ноа Пакстън се изправя зад бюрото си във формата на конска подкова. — Не звъни на никого. Слушаш ли ме?
— Слушам — отвърна тя.
— Нека поговорим. Има решение, просто пази самообладание. — Той направи пауза и попита: — Къде са тези картини?
У Ники се надигна вълна очакване и я понесе, докато не се почувства безтегловна на гребена й. Около виниловия предпазител на една от слушалките й се плъзна капка пот.
— Картините са тук — каза Кимбърли.
— Къде е това „тук“?
Кажи го, помисли си Ники, кажи го.
— В Гилфорд. Готино, а? Търсят ги къде ли не, а картините не са излизали от сградата.
— Добре, чуй ме. Не звъни на никого, просто се успокой. Трябва да го уточним лице в лице, става ли?
— Става.
— Добре. Стой там. Ей сега идвам. — И затвори.
Ники свали слушалките. Когато Руук свали своите, каза:
— Казах ти. Познах. Била е Кимбърли. Ха! Къде ми е петакът? — Той вдигна длан.
— Ъм, не сме по петаците.
Руук се изправи.
— Слушай, по-добре да стигнем там преди Ноа. Ако тази жена е убила съпруга си, кой знае какво още ще направи.
Ники се надигна.
— Благодаря за съвета, детектив Руук. — Той й отвори вратата и излязоха.
19.
Хийт, Роули, Очоа и Руук прекосиха фоайето на Гилфорд и стигнаха до асансьорите. Когато се отвориха вратите, Ники постави длан на гърдите на Руук.
— Опа, къде си мислиш, че отиваш?
— С теб.
Тя поклати глава.
— Няма да стане. Оставаш тук.
Автоматичните врати все така се мъчеха да се затворят. Очоа ги подпря с рамо, за да не подскачат.
— Хайде де, направих каквото ми каза. Мислих като детектив и заслужавам да съм с теб, когато я приберете. Заслужих си го. — Когато и тримата детективи прихнаха, Руук реши да предложи нещо по-умерено. — Ами ако само чакам в коридора?
— Когато арестувах Бъкли, ми каза същото.