Ники зацелува врата му и едното ухо. Прошепна:
— Наистина ли искаш да знаеш какво мисля?
Той само кимна.
Най-сетне ги достигна грохотът на гръмотевицата. Когато отзвуча, Ники се надигна, посегна към ключовете и угаси колата.
— Ето какво. След всичко това имам енергия в излишък. Имаш ли лаймове, сол и нещо забавно в стъклена бутилка?
— Имам.
— Тогава мисля, че трябва да ме поканиш у вас и да видим какво може да започнем тази вечер.
— Някой пак ще ме ухапе по езика.
— Само почакай.
Измъкнаха се от колата и притичаха до сградата му. На половината път, докато търчаха към тротоара, тя го хвана за ръка и се засмя. Спряха на стълбището, останали без дъх, и се целунаха — двама любовници за през нощта, прогизнали и опиянени от прохладния дъжд.