Гласът му затрепери и той стисна зъби.
— Никой не те упреква в нищо!
Делян прегърна боливиеца през рамо и се обърна към Олег:
— Аз ще разговарям с Алваро.
II. Ивана
«Какъв е този училищен звънец посред лято? Нали сме още във ваканция?»
Звънецът се повтори, силен и продължителен.
Ивана отвори очи и отметна леката завивка. Протегна ръка към нощната лампа, все още замаяна от съня и натисна копчето. Светлината я заслепи и тя инстинктивно закри лицето си с ръка.
Звънецът отново настойчиво зазвъня.
Ивана скочи от леглото с разтуптяно сърце и погледна към будилника на нощното шкафче. Шест и тридесет сутринта. Погледът й потърси Илия, но видя само възглавницата му, паднала на килимчето до широкото легло. Вдигна я машинално, сложи я на мястото и приглади косите си с ръка. Краката й трепереха.
— Господи! Пак този звънец!
Пое дълбоко въздух, грабна халата от табуретката, наметна го бързо и изтича до външната врата.
— Кой е? — извика тя и запревърта ключа в бравата.
— Ние сме с детето.
Гласът на Таня звучеше така, сякаш нечия ръка я стискаше за гърлото.
— Сега, сега ще отворя! — засуети се Ивана. — Бравата от снощи нещо заяжда… А, готово!
Като видя бялото като тебешир лице на младата жена и тялото на Росен, отпуснато в ръцете й, тя усети, че се олюлява и подпря гръб на стената. Опитните й очи на преживяла безброй инциденти учителка светкавично огледаха детето. «Живо е, диша, няма кръв по него!», въздъхна тя с облекчение и отвори широко вратата.
— Какво има?
Илия се показа зад нея, завит с халата си, с мокра коса и насапунисано с пяна за бръснене лице. Без да дочака отговор, той протегна ръце, грабна момченцето и го внесе в сумрачната трапезария. Двете жени изтичаха след него. Ивана грабна от кухненския бокс кърпата за лице, избърса лицето на мъжа си, след това прегърна изтръпналата Таня през раменете и внимателно я сложи да седне на един стол. Самата тя застана права като стража до масата, вперила очаквателен поглед в детето.
— Я да видим какво е станало с моя приятел!
Илия сложи Росен да легне на дивана и хвана отпуснатата му ръчичка.
— Гори целият — отбеляза той.
— От миналата нощ е така — гласът на Таня идваше сякаш изпод земята. — Втресе го, започна да повръща. Георги си беше вкъщи, извикахме «Бърза помощ».
— Какво му казаха?
— Грип. Имало сега някакъв летен вирус.
— Хубава работа! Такъв голям юнак да го надвие някакъв мъничък вирус!
Илия докосна с устни челото на детето и рязко се изправи:
— Колко градуса му е температурата?
— Преди малко я премерих — прошепна Таня. Нашият термометър показа 40,5°С.
— Не може да бъде! — подскочи Ивана и припна към прозореца. — Сигурно е бил счупен! Сега, само да вдигна щорите, че не виждам в тъмното и ще потърся нашия!
Натисна с привичен жест бутона на прозореца и рулетната щора започна да се вдига с тихо бръмчене. В долната част на стъклото блесна тясна бяла ивица, която бързо започна да расте и да осветява малката трапезария. Слънцето беше изгряло и вече напичаше тънкия цименти панел.
Росен, който дотогава лежеше неподвижен и унесен, внезапно вдигна слабите си ръчички и закри с тях лицето си.
— Ох, очите ми! — изохка тихо той и отново притихна.
— Какво? Болят ли те? — наведе се над него Илия.
— Светлината! Махнете светлината!
Ивана натисна копчето и щората започна плавно да се спуска надолу:
Сега, леля, сега! Исках само да намеря термометъра!
— Ето го, мамо. В мен е.
Мара стоеше на вратата като самодива в дългата си бяла нощница и разпилени по раменете коси. Улисани с Росен, не бяха разбрали кога с станала и дошла при тях.
Ивана гледаше като в сън как Илия слага малкия термометър под мишничката на детето, изчаква краткото бип-бип и вперва поглед в екранчето. «Боже, дано да се засмее! Да се засмее и да каже, че няма нищо страшно!»
Челото на Илия се покри със ситни капчици пот. Ивана се пресегна ричко и грабна термометъра. На екранчето се чернееше 40,9°С.
— Маре, подай, ако обичаш, една кърпа с вода и оцет и вдигни още малко щората!
Гласът на Илия беше толкова нисък и невъзмутим, че по гърба на Ивана полазиха студени тръпки. Тя най-добре си знаеше какво се крие зад това външно спокойствие. «Само дано не вдигне сега кръвното!»
Илия се наведе над момченцето и пъхна едната си длан под отпуснатата му главичка, а с другата хвана дясното краче:
— Хайде, партньоре, да направим с теб едно просто упражнения! Сега ще наведеш главата към гърдите и ще опреш брадичката в тях.