Детето послушно надигна главичка, но изохка и веднага я отпусна.
— Боли.
— Няма страшно — снижи се до шепот гласът на Илия. — Хайде, сега свий десния крак в коляното и опри бедрото в корема, а левият крак да остане опънат.
Ивана изохка и тихо прехапа устни, за да не извика с глас «Не, само това не! Не може да е това!»
Усети, че й премалява, притвори очи и се свлече на стола до притихналата Таня. Споменът я завъртя със силата на ураган и тя цялата потъна в него…
… Двамата с Илия — учители за първа година. Долнище — сковано от студ и лед. Обилен сняг трупаше вече втора седмица. Фадромата, която обслужваше две села, не смогваше да разчисти асфалтираното шосе, което свързваше селото с близкото градче. Транспортът беше преустановен, тръбопроводът за питейна вода — спукан, рафтовете в хранителния магазин — празни.
Тогава започна най-страшното:
— Учителке! Много ми е лошо!
Децата влизаха в класната стая, треперещи от треска, а червените им личица изгаряха от високата температура.
В селото нямаше лекар, а младичката фелдшерка беше в отпуск по майчинство. На вратата на здравната служба от месец висеше тежък катинар.
— Не можем повече така! — изплака една сутрин Ивана в празната и студена като зимник учителска стая.
Бяха останали само двамата с Илия. Другите учители и възрастната болнава директорка живееха в града, как да дойдат през преспите?
— Връщаме децата по домовете и затваряме училището! — тръсна тя глава и захвърли учителския дневник на дългата маса под стреснатия поглед на чистачката Мая.
Илия я прегърна и прекара ръка по разпилените й коси.
— Къде да ги върнем? — каза тихо, сякаш на себе си той. — В тъмното и студеното?
След това продължи по-силно и уверено:
— Ще докараме от нас печката на дърва и въглища и ще съберем всички болни ученици в трапезарията!
— Тука си имаме печки, учителю!
Пълната, мургава Мая се изтъркули като топка от вратата и черните й като маслини очи светнаха тревожно.
— Нали бяхме до по-лани интернат — продължи тя живо, — имаме си и печки, и легла! Мазето ни е пълно!
— Браво! — усмихна й се одобрително Илия. — Хайде сега, лельо Мая, да минеш по най-близките къщи и да викнеш бащите и майките на помощ!
Погледът на възрастната жена се запали срещу неговия:
— Ей сегичка ша ги обиколя, учителю! Сичките ша ги обиколя! Ша дойдат те, как няма да дойдат!
До вечерта голямата столова беше превърната в лазарет. Печките с дърва бумтяха, във фурните им се опекоха питки с кой знае от къде дошло овче сирене, а на нажежените плочи къкреха две големи тенджери с кокоша супа. Готвачът на стола на ТКЗС-то, бай Мустафа, сновеше чевръсто между печките с огромен лъскав черпак в ръка и бършеше потното си чело с голяма шарена кърпа.
Ивана приседна на дървено столче до една от печките и протегна подутите си крака:
— Как се вдигнаха като един! Също като във филм!
— Ша са дигнат ми, къде ще идат! — извърна се към нея Мая, която слагаше кърпа, напоена с оцет и вода, на горещото чело на едно от децата — Нали е за техните дечурлига!
— Не е глупав народа, учителке! — вметна бай Мустафа и шумно сръбна от черпака с врялата супа. — Вижда той кой мисли за него, дето е тук, долу!
Мая пъргаво изправи пълната си снага и вдигна ръката си:
— И кой слуша оня, дето й там, горе!
Ивана се усмихна снизходително.
— Знам аз, че вий, младите, сега не се молите на Господ! — сви вежди възрастната жена и седна с пъшкане срещу нея.
— Помоли му се ти вместо нас — обади се Илия, който седеше на масичката в ъгъла и отчаяно въртеше шайбата на телефона. — Поръчай му утре да ни пусне от горе лекар!
— Или поне да спре снега… — въздъхна уморено Ивана и облегна схванатия си гръб на стената.
— Ша стане! — засмя се насреща й Мая. — Дай сига да ти разтрия краката, както само аз можа!
През нощта Мюмюн от трети клас започна до повръща.
— Главата ми, бе, хора! — стенеше детето.
На сутринта притихна и само учестеното му дишане показваше, че е живо.
— Знаеш ли къде живее кметът? — обърна Илия посивялото си лице към Мая.
— Кой, сигашния ли? — махна тя пренебрежително с ръка. — На него само млади булки му дай, за друго нидей го търси!
— Добре, нека да не е сегашният! — хвана се за думите й Ивана. — Предишният тук ли живее?
Забравила безсънната нощ, възрастната жена подскочи и изхвръкна от стаята.
— Трябваше още вчера да го викнем — обади се бай Мустафа, който слагаше подпалки на една от печките. — Борис Македонски знае какво да прави!