Опря чело на стъклото и притвори очи, унесена в ритмичното погракване на колелетата. «До Торехон пътят е около половин час. Ще имам време да почина малко, да имам по-свеж вид за срещата с Калоян. Макар че той едва ли ще забележи в какво състояние е лицето ми!»
Силен смях от дясната страна, придружен от българското: «Ти се майтапиш с нас!» прекъсна разсеяните й мисли. «Ние, българите, сме навсякъде, — усмихна се тя. Нищо чудно, когато първият космонавт стъпи на Марс, да го посрещне някой от нашите с хляб и сол!»
— Като викаш «майтап», слушайте сега да ви разправям — чу се плътен, мелодичен женски глас — Да видите «майтап» какво се казва!
Дона наостри любопитно уши.
— Влизам аз миналата неделя в едно локуторио, — продължи весело гласът — да се обадя на моята приятелка във Варна. Сядам си аз в телефонната кабинка и започваме да си говорим за нашите си работи, все едно, че сме в къщи и си пием кафето. Връзката малко лоша и аз викам, та се чува в цялата зала. По едно време моята дружка се отплесва и започва да ми разказва за страхотния секс, който правели с приятеля си напоследък…
Дона поклати глава. «В моя Ямбол едва ли някой би си позволил такъв разговор на обществено място. Но тук, нали никой не ни разбира езика…»
Гласът от дясно продължаваше разказа си:
— Я ми кажи, ти, приятелко моя, — викам й аз — ползваш ли ти с този господин презерватив?… Не, нали? Че аз дори френска не разрешавам…
«Ех, че колоритна нашенка! Ама и мен си ме бива! Как само съм наострила ушите, да не би да изпусна нещо!… Само преди няколко години щях да се наежа като таралеж от „благородно“ възмущение!»
От дясно се чу весело кикотене, след това женският глас продължи:
— По едно време се усещам, че все пак не сме си в къщи и й казвам: «Добре, че тук няма българи!» И в този момент от съседната кабина се чува страхотен мъжки глас: «Има, има-а!»
— Ей, момиче! — извика стреснато друг женски глас — В Кослада сме! За малко да си пропуснем гарата!
— Аз мога да ви лъжа и до Алкала! — засмя се познатият глас — Ама вие си гледайте табелките!
Две тантурести жени в пъстри памучни рокли притичаха край Дона и скочиха пъргаво на перона. Чу се остро изсвирване, вратите на вагоните се затвориха и влакът отново тръгна.
Дона се извърна и погледна крадешком към нисичката, закръглена фигура на седалката от дясно. Две живи тъмни очи под извити като дъги вежди срещнаха нейните, а усмивката й получи в отговор още по-широка усмивка, разкрила два реда едри, бели зъби.
— А! Още една българка! — възкликна жената, скочи от седалката и грабна кожената раница до нея. След това се намести на свободното място срещу Дона и впери поглед в лицето й. — Нали може?
— Може!
Дона на свой ред любопитно я загледа. Руса главичка, закръглено коремче, покрито с туника на широки, ярки карета… Пчеличката Мая от детския сериал!
— Добра жена си ти и добро мислиш! — тъмните очи на «пчеличката» преминаха през нейните и потънаха дълбоко в нея. — И каква си ми умна! Ама си свила душичката си на таралеж!… Защо се притесняваш толкова за сина си?
Дона ококори очи и усети как я присвива под лъжичката. «Откъде тази непозната жена знае, че имам син?»
«Пчеличката» се пресегна свойски, хвана лявата й ръка и я обърна с дланта нагоре.
— Какво хубаво те чака! Само че трябва да изтърпиш още малко!… И да си отваряш широко очите и сърцето, да не го изпуснеш!
— Добре — смутолеви глупаво Дона и преглътна. От изумление беше загубила дар слово.
— Я ми кажи на къде си тръгнала!
Дона се усмихна, бръкна в чантата си и подаде на странната пчеличка голям шоколад Милка.
— На собствения си рожден ден! Заповядай! За мое здраве!
Стъписването беше преминало, оставило след себе си чувство на лекота и радост.
— Ами тогава, защо мълчиш до сега?
Жената бръкна на свой ред в раницата си и отново протегна малката си бяла ръка:
— Дай си тук лапичката!
Дона с готовност обърна мургавата си длан.
— Перла! — възкликна тя, като видя седефеното зрънце.
— И то истинска! — каза сериозно жената. — А на това листче е телефонният ми номер.
— Мяо Син [3] — прочете Дона на глас.
— Това е китайското ми име! — засмя се насреща й чудатата българка.
— Аз съм Алиса в страната на чудесата — промълви Дона. — А ти си Бялата Царица!