— Дан…, дан…, дан! — долетя до нея през отвореното прозорче. Часовникът на съседите биеше полунощ и ударите му се носеха над смълчаното патио.
Изправи се бавно на омекналите си крака, откачи хавлията на Калоян, която висеше до мивката и я уви около мократа си коса. Впери поглед във восъчното лице, което я гледаше от огледалото и изкриви устни в усмивка:
— Е, Доне! Честит рожден ден! Доста станаха вече, но такъв като този тук, да вдигаш тост в клозета, не си имала досега!
Пред очите й изплува образът на странната Мяо Син. «Това ли е нощта на чудесата, която ми обеща?…»
Избърса на две, на три главата си и прекара пръсти през буйната грива.
— И все пак чудо ще има! — обеща тя на лицето — Може да се получи Чудо-Юдо, но ще го направя!
— Кой е кацнал тук на моето местенце?
На стола на Калоян седеше четири-петгодишно момиченце. Свило слабите си крачета на седалката и затрупало масата пред него с листи и моливи, то усърдно дращеше.
— Не съм кацнала! — погледнаха я с укор черните очи под извитите като на кукла мигли. — Аз не съм птиче!
— Мартина, не досаждай на леличката! — обърна се към тях светлоокият мустакат мъж, който през цялата вечер чертаеше нещо с Делян.
— Не, моля ви! Оставете ми я! — засмя се чистосърдечно Дона и се наведе над черната миша опашка, украсена с червена панделка. — Аз откога чакам едно такова момиченце-нептиченце да ми нарисува нещо много голямо и много хубаво!
Седна на стола, взе детето на колене и сведе лице над главичката му. Лъхна я отдавна забравеното ухание на чисто и топло малко телце.
— Какво искаш да ти нарисувам?
— Торта! — изтърси Дона. — Голяма, вкусна торта с много сметана!
— И с много шоколад! — широката усмивка разкри два реда бели зъбчета, от които два предни липсваха.
— Чудесно!
Слабата ръчичка стисна усърдно кафявия молив и щедро начерта голям кръг на белия лист.
— Колко свещички да ти нарисувам?
— Много! — вметна иронично Калоян и ги погледна с насмешка. — Ти не можеш да броиш до толкова.
— Много са на твоята торта! — щръкна неодобрително червената панделка. — Леличката е млада и хубава!
— А, хубава е! — изхили се той, мушна потната си ръка под масата и стисна голото женско коляно. — Чичо ти Калоян грозно до сега не е пипал!
Дона хвана ръката и я отмести, без да го погледне.
— Сега, птиченце — взе тя един от моливите, — аз ще ти нарисувам героинята от една хубава приказка, а ти ще ми кажеш коя е тя. Искаш ли?
— Искам! — блеснаха черните очи, а слабата ръчичка нетърпеливо издърпа един празен бял лист от купа с рисунки.
След минута на белия лист спеше дългокоса хубавица, миловидна като куклата Барби. Усмихнат принц, който удивително напомняше на Брад Пит, седеше в края на леглото, свел над нея главата си, украсена със златна корона.
— Това е спящата Красавица! — затрептя с възхита панделката. — А това е принцът, който е дошъл да я събуди.
— Как ще я събуди?
— Ще й удари два шамара! — ухили се пак Калоян.
Двете момичета се престориха, че не са чули нищо.
— Виж, тате! — скочи детето с грейнало лице и сложи рисунката пред мустакатия мъж. — Сега ще я оцветя!
— Ще я оцветиш вкъщи! Слагай всичко в раничката, че си тръгваме!
Дона ги изпрати до външната врата.
— Благодаря за хубавата торта! — погали тя момиченцето и му даде един голям шоколад.
— Не ви познавам — обърна се към нея мустакатият мъж. — Но ми се иска да ви кажа нещо.
Взе детето на ръце и я погледна в очите:
— Когато видите някой, че се мъчи, оставете го! Може пък така да му харесва!
Дона затвори вратата и се обърна към масата. Потърси с поглед Калоян, но видя само празния стол и още димящата пура в пепелника.
— Сега ще си поговорим с теб, приятелю!
Тръгна към дъното на коридора, където беше спалнята му, и без да почука, натисна решително дръжката на бравата.
Наведен над един посивял от прах пътен сак, с гръб към вратата, мъжът вадеше голям найлонов плик, пълен догоре с омачкани тениски. Като чу шума, той се изправи с пъшкане и обърна умореното си лице към нея.
Гневът й се разсея като дим. Забравила всичко, тя се сгуши в него и мушна доверчиво глава под брадичката му. Той я обгърна с мускулестите си ръце и се наведе над нея.