— Ало?… Ке?… Но ентиендо… Пращи, бе, човек, нищо не чувам!
Изпуфтя сърдито и мушна апарата в ръцете на изправилия се младеж:
— Виж какво искат! Че аз, докато се разбера с тях…
Делян пое машинално телефона.
— Diga! Чавдар Томов?… Si, es cierto. Ud ha hablado con su tio…
Лицето му се удължи, телефонът заподскача в ръката му и той се отпусна обратно в креслото. Бръкна в джоба на панталона, извади своя апарат и набра някакъв номер, без да погледне към дъвчещия срещу него мъж. Пръстите му не го слушаха.
— Здравей, Вальо! Извинявай за късното обаждане! Можеш ли да дойдеш веднага у нас?… Да, много е спешно… Благодаря ти!
— В какво се е забъркало пак това копеле? — изръмжа Калоян.
— Избягал е от комуната — вдигна глава Делян. Брадичката му трепереше.
— Поредният му номер!… Ей, няма да ме остави на спокойствие това келеме и това е!
Младежът запали цигара и жадно засмука дима. Челото и голите му гърди се покриха с едри капки пот.
— Последният му номер — каза дрезгаво той. Цигарата играеше в ръцете му — Намерен е мъртъв близа до Sol… Свръхдоза.
Звънецът на входната врата отекна в притихналия вход и кучето на съседите уплашено залая. Делян загаси цигарата и се изправи на омекналите си крака.
— Трябва да отидеш в болницата в Алкала, Калояне… Да разпознаеш тялото. Вальо ще те закара.
Делян протегна ръка, смачка допушената цигара в големия кафяв пепелник, пълен с пресни угарки и премести телефона в другата си ръка.
— Не мога да го приема, майко… Струва ми се, че ако почукам на вратата на стаята му, той ще отвори!
— Смъртта е като първия сняг, сине — погали го алтовият глас от слушалката. — А той винаги ни сварва неподготвени. Дори когато падне навръх Коледа.
— Чувствам се някак… празен. Празен и виновен, че седя и пия бира и всичко е както преди. Все едно него изобщо не го е имало!
— С всички е така, момчето ми. Когато почина баба ти, аз си казах: «Не, не е възможно слънцето да изгрее, а моята майчица да я няма!» Но от тогава изминаха повече от тридесет години, а изгреви още има. И ще има и след нас.
— Какъв е тогава смисълът? Защо съм се родил на този свят, след като съм обречен да умра? И след като светът е бил преди и ще остане непроменен и след мен?
— Смисълът ли?… Него всеки го търси сам, сине. И може в това да е целият смисъл: всеки сам да си го открие.
— Ти открила ли си го?
— Аз ли?… Да. За мен истинският смисъл на живота е в смъртта.
— Как е възможно това?
— Възможно е. Аз като педиатър съм тук в името на навременната смърт. Бабата да бъде изпратена до гроба от внука, а майката да бъде погребана от детето. С обратното така и не можах да свикна. И няма да престана да се боря.
Гласът в слушалката замълча за миг, след това продължи:
— Мара знае ли?
— Не съм звънял в тях, майко. Не искам да ги притеснявам толкова късно през нощта.
— Ако наистина смяташ, че вече е късно да я безпокоиш, значи е още рано да я викаш при себе си.
Делян погледна колебливо големия стенен часовник. Стрелките сочеха 3:20.
— Лека нощ, майко! Извинявай за късното обаждане и… благодаря! А на Мара ще изпратя съобщение.
— Изпрати й, щом така предпочиташ. А на теб «добро утро»! Слънцето при нас скоро ще изгрее.
— Да, наистина… Все забравям за часовата разлика.
Набра текста на краткото съобщение, остави телефона на масичката, вдигна изтръпналите си ръце и разтри енергично горещите пулсиращи слепоочия. Къде ли бяха сега Калоян и Вальо? В полицията? В моргата?
Телефонът бръмна като оса и той подскочи като ужилен.
— Добро утро, миличко! — изчурулика Мара, свежо и бодро като чучулига. — Какво искаш да ме питаш в такива ранни зори?
— Едно единствено нещо — преглътна Делян. — Искаш ли да бъдеш моя съпруга? За в радост и тъга, за в добро и зло? Докато смъртта ни раздели?
— Да, искам! — отговори уверено Мара. — А ти искаш ли да бъдеш мой съпруг? За в добро и зло, докато… животът е в нас и ние в него? Думата смърт не ми харесва!
— Да, искам! — отекна гласът му в празния, задимен хол — Ако знаеш само колко го искам! Особено сега, в този миг!
— Сега, в този миг се разменят халките — засмя се тихичко Мара. — И младоженецът целува булката. А тя него — двойно повече. И веднага след това го смъмря, че пак е пушил!
— Не! Цигарите отпадат от сценария!
— Дали да не се хвана на бас с младоженеца? Че той и преди е казвал подобни галещи слуха думички!