— Какво ли? Отиват нашите на другия ден, сядат пред мониторите в игротеката и за двадесет минути правят тест, за който са предвидени тридесет минути. Резултат: и двамата по 98 точки от 100 възможни.
— Нормално за тях. Като знаем какви са родителите им!
— За нас е нормално. Но там решават, че има някаква грешка и че децата трябва да направят втори тест. Сега пък на Александър нервите не издържат, той се разтреперва и а-ха, да хване госпожата за бялата якичка! Цветелина, обаче, го укротява само с един поглед, после целува децата и им казва:
— Минавате този тест и в събота и неделя сме всички на Дисниленд!
Хлапетата се споглеждат с ликуващи лица и си пляскат едно друго дланите. След това Огнян се обръща към родителите си:
— Проблемът ви е никакъв!
След петнадесет минути излизат от игротеката свежи, сякаш идват от басейна. Резултат — 99 и 100 точки от 100 възможни. Огнян вече мислено е в Дисниленд и по погрешка натиска друг клавиш…
— Ето ги и моите двечки момичета!
Коци остави до масичката черното платнено куфарче, което носеше и се отпусна така, че столчето изскърца под него. След това махна с ръка на младата сервитьорка, която кимна усмихната и след минута изнесе от хладилника «Загорка специално».
— Какво си зяпнала Диана в устата? — ухили се той на Мара и отпи няколко глътки от запотената халба. — Обикновено е обратното: тя мълчи, а ти чуруликаш! — Прекъсна ни на най-интересното! — смъмри го тя вместо поздрав и отново впери очи в Диана. — Тъкмо сме до резултата от втория тест на близнаците в Охайо.
— Най-интересното започва след теста — ухили се Коци още по-широко. — Цялата комисия заобикалят нашата четворка, вкарват ги в дирекцията и ги черпят с кафе и бонбони. Госпожа директорката отваря папката с документите и изчита най-старателно всички страници.
— Представям си лицето й — вметна Мара.
— Силно удължено! — изкикоти се той. — Особено накрая, когато затваря папката, скача от бюрото и стиска енергично ръцете на Цветелина и Александър.
— За мен ще бъде чест да запиша момчетата в нашата детска градина! — уверява ги тя. — Но ако искате да ги изпратите в училище за свръхнадарени деца, ние ще ви дадем прекрасни препоръки, придружени от копията на тестовете!
— Браво на хлапаците! — не се стърпя Мара. — И сега къде са?
— Сега са във Флорида, на Дисниленд — засмя се Диана. — От понеделник тръгват в детската градина. Четиримата са решили, че не искат да се разделят. И без това там са сами сред чужди.
— Много скоро няма да са толкова сами — подхвърли Коци и отпи от бирата си.
— Защо? Да не е на път третото дете?
— Не, не е. Но е широко отворен пътя на първите братовчеди. Коци отвори куфарчето, извади голям лист, прилежно прибран в прозрачно фолио и го подаде мълчаливо на Диана.
— Кога пристигна? — попита тихо тя.
— Днес сутринта. До края на другата седмица…
Погледна часовника си, допи на един дъх остатъка от Загорката и се надигна от стола.
— Ще прескоча да прибера Милена от детската градина и след това ще минем да ви вземем.
Останали сами, двете приятелки се загледаха мълчаливо. Мара едва сега забеляза тъмните кръгове под очите на Диана и дъговидните бръчици, оградили изпръхналите й устни. Милата, добричка Дидка! Тя също се беше пекла на жив огън през последните дни! И както винаги, беше стаила всичко дълбоко в себе си, за да не тежи на никого с проблемите си!
— Заминавате за Охайо, нали? Постъпвате във фирмата, където работят Цветелина и Александър.
Диана кимна мълчаливо.
— Изпратили сте последната си съвместна програма, над която работехте в къщи. Не се учудвам, че веднага ви назначават!
— Коци не издържа повече тук! Да бъде момче за всичко, а идеите му…
— Да бъдат присвоявани от безидейни глави! Но защо, защо не си ми казала нищо досега?
— Ти беше толкова заета покрай проблемите на Делян и болестта на Роско! Не исках да те притеснявам и аз!
— А ти кога ще разбереш, че най-много ме притесняваш, когато не искаш да ме притесняваш!
Мара видя как листа трепери в ръцете й и изпита непреодолимото желание да си издърпа и двете уши. «Тези мои глупави пристъпи но ревност!» Въздъхна безшумно, изправи глава и се усмихна широко:
— Всъщност, това е чудесна новина, нали? Най-накрая ще можете да работите това, за което до сега само си мечтаехте!
— Да — опита се Диана да отговори на усмивката. — От години не съм виждала очите на Коци такива.
— А баща му сигурно подскача до тавана! А с него и целият квартал!