Когато се събудил, Окно разказал на своите хора съня си и заповядал да изкопаят дълбок кладенец. Когато кладенецът бил готов, той слязъл в него и наредил да го затворят с огромна камена плоча…
Гърдите на Ивана се заповдигаха тежко. Тя отвори уста и започна да откопчава копчетата на тънката памучна блузка, която я задушаваше. Пръстите не я слушаха.
Целият народ коленичил около него в молитви и погребални песнопения, докато последната нощ на оная луна се развихрила ужасна буря и от върховете на планината Гуадарама се спуснала на бял облак Cibeles. Тя изтръгнала Окно от гроба и се изгубила с него във висините. От тогава градът се нарича с името на богинята Метрахирта. По-късно преминава в Махерит и накрая — в Мадрид, ГРАДЪТ НА ХОРА БЕЗ РОДИНА.
Огромна черна лапа се спусна над белия лист и го изтръгна от ръката й. Ивана бавно повдигна глава. Изобщо не беше усетила, че Илия е отключил външната врата и е влязъл в стаята. «Сега ще ми се скара — бръмна главата й, — че се ровя в нещата на детето, без разрешение. И ще бъде прав… И какво от това, прободе я гърдата отляво. Какво значение има кой е крив и кой е прав? Остава ли ни нещо тук, което да има някакво значение?…»
Илия вдигна листа и, без да каже дума, прочете едната страница, след това — другата. Сложи го внимателно на бюрото и, неочаквано за Ивана, я хвана за ръцете:
— Ела. Моля те!
Влязоха в спалнята, той затвори вратата и се обърна към нея. «Какво му е — взря се тя в лицето му. — Дано не е вдигнал отново кръвното!»
Той протегна ръце, смъкна разкопчаната блузка от раменете й, сведе глава и целуна разголената шия. «Мириша на яхния — помисли си тя, но вдигна ръце и обгърна мургавия врат. — А ако влезе сега Марето?…»
Горещите плътни устни тръгнаха нагоре по шията и потърсиха нейните. Целувката мина през тялото й като горещ нож през пакетче масло и го разряза на две отвесни половини, еднакво вцепенени от изненада и удоволствие. «Да влезе, който иска… Дори Аполон може да слезе сега от небето. Никой и нищо няма значение.»
— Каква жега… — измърмори Ивана, без да повдига омекналата си глава от коравото рамо. — Колко ли стана часът? Сигурно вече си гладен.
— М-м — съгласи се Илия, без да мърда от мястото си.
— Вечерята е готова — намести тя отмалялото си тяло в прегръдката. — Само трябва да сложим масата.
— Искаш ли да ти сервирам в леглото? — помилва я той по косата. — Както на романтичните сцени от твоя сериал!
— Да, да! — възпротиви се тя енергично. — И след това да гоним хлебарките с чехлите! Ще бъде много романтично!
Гърдите на Илия се разтресоха от беззвучен смях:
— Моето трезвомислещо грижовно момиченце!
Ръката му се плъзна по бузата, стигна до носа и бащински го ощипа.
— Не трябва да криеш болките си от мен — прозвуча гласът му след малко, сериозен и наставнически. — Хиляди пъти съм ти го казвал!… Мога да ги понеса!
— Знам, че можеш! Всички сте силни и можете…
Изправи се с пъшкане, седна в леглото и потърси с очи дрехите си.
— Но не желая да ви товаря излишно — добави тя извинително.
— Аз пък желая да бъда товарен! — мушна Илия ръце под главата си — Нали затова си моето момиче!
Ивана срещна погледа му и усети, че се изпотява. Изведнъж се видя през неговите очи — с рошавата, небоядисана коса, с влажните, увиснали вече гърди и заобления като диня корем.
— Колко си красива! — усмихна се блажено Илия. — Думи не намирам да ти го кажа!
III. Дона
«Защо ме остави сама, бе, Вили — въздъхна тихичко Дона. — Ела и ми покажи как се разбираш с твоята Самира! Че ние тук сега на три езика говорим, а разговор не се получава! Въпреки целувките по двете бузи, които си разменихме при запознанството с… как се казваха? А, да! Пилар и Педро.»
— От колко време сте в Испания? — попита я Пилар на английски език, обърнала към нея сериозното си, обсипано с лунички лице.
— От четири години — отговори Дона на същия език и се усмихна вежливо.
— Боряна не говори добре испански език — каза на френски език сивокосият мъж, седнал в креслото срещу нея. — Но все пак успя да ни обясни, че вие говорите свободно френски и английски.
— Дипломиран филолог съм — обясни кратко Дона на френски език. «Макар че моите дипломи тук не ми вършат никаква работа.»