Холът се завъртя пред очите й, абажурът над главата й гръмна като балон и се пръсна като празнични фойерверки в тъмното небе. След миг фойерверките угаснаха и остана само тъмнината. «Най-после денят свърши», беше последната мисъл в главата й.
— Боби? — изхриптя Дона. — Какво правиш в моята стая?
— Как си, Доне? — наведе се над нея Боряна. — Боли ли те нещо?
— Жадна съм.
Боряна мушна жилавата си ръка под тила й, надигна внимателно главата й и допря до устните й малка чашка:
— Ето ти водичка с лимонче.
— Къде съм? — каза по-ясно Дона. — С какво са ме облекли?
— С хартиена нощница. В тази болница така обличат пациентите… Педро те е докарал и ни се обади.
Дона отпусна безсилно глава на възглавницата и притвори очи.
— Защо съм тук? — прошепна тя. — Какво ми е?
— Ниско кръвно! — чу се над нея ясният смях на Боряна. — И анемийка. Всички други изследвания са ти като на двадесетгодишно момиче.
— Спомних си — промърмори сънено Дона. — Държах се с Пилар и Педро като глупачка! Ще ми бъде неудобно да ги погледна в очите!
— Ами, неудобно! — звънна отново смехът на младата жена. — И двамата са луднали по тебе! Аз много не им разбирам, но това ги разбрах: че каквото и да решиш да правиш, от днес нататък те застават зад теб и дъщеря ти!
Дона трепна, ококори очи и се надигна на лакти. Боряна скочи уплашено и я натисна безцеремонно по раменете:
— Чакай, де! Къде тръгна такава? До сутринта не трябва да мърдаш! След това се усмихна виновно и смутолеви:
— Хората ми поръчаха да не ти го казвам още, ама аз, нали съм яла кокоши крак!… Ще си имаш момиченце, Доне!
Шеста част
I. Делян
Олег се отпусна тежко на дивана и отпусна до него раницата с работните дрехи и личните си инструменти, с които винаги работеше:
— Съквартирантът ти да не спи още?
— Станал е — отговори Делян и погледна ръчния си часовник. — Отдавна. Събира последния багаж. Димитър, приятелят му, ще дойде всеки момент.
— Нова работа ли започват във Валенсия? — попита шепнешком Ервин и огледа с детско любопитство мрачното опушено помещение.
— Да, имат и работа, и квартира. Но няма да започнат веднага. Утре заминават за България… да занесат урната с пепелта на Чавдар.
Тримата замълчаха и сведоха глави.
Звънецът на входната врата иззвъня рязко и Делян скочи да отвори. Широкоплещестият, мустакат Вальо заемаше почти целия отвор, а слабичката Мартина беше кацнала в ръцете му като птиченце с вирната черна опашчица.
— Здравейте! — поздравиха и двамата на испански език. — Идваме на помощ.
Гласовете им прозвучаха като дует на саксофон и върбова свирка.
— И ви носим пържени мекици!
Опашчицата стъпи на пода, вдигна ръчички и сложи на масата голяма хартиена торба:
— От мама са. А кафето къде е?
— Ей сега ще го направя! — засмя се Делян и влезе обратно в кухнята.
— Жена! — врътна глава Олег, сложи момиченцето на коленете си и помилва щръкналата опашка. — Още щом дойде, въведе ред и дисциплина!
Вратата в дъното на коридора се отвори и Калоян излезе от нея, гол до кръста, с голям черен сак в ръка. Той поздрави кратко, остави багажа при другите чанти и раници, натрупани до външната врата и влезе обратно в стаята си.
Делян изнесе чашките с кафе, от които се вдигаше ароматна пара. Остави таблата на масата, седна на креслото и избърса челото си.
— Къде са боята и гипса? — прозя се сънливо Ервин, като прикри устата си с ръка. — Да минаваме всичко и да вървим на тази ваша река!
— Бре, че пъргав майстор се извъди! — измърмори Вальо под мустак на български език. — Кога стана калайджия, кога ти почерня…
Олег протегна широката си лапа и тупна боливиеца по слабото, жилаво рамо:
— Има време за всичко, приятелю! Летният ден е дълъг като година!
Калоян излезе от стаята, гладко избръснат, облечен в бяла спортна риза с къс ръкав и бежови памучни панталони.
— Защо ти е синьо тука, под очите? — щръкна любопитно черната опашчица — Ударил ли си се?
— Мартина! — смъмри я баща й.
— Остави я — усмихна се иронично Калоян. — Жена!… Досадница, като всички други!
Щипна детето за нослето и обърна посивялото си лице към Делян:
— В понеделник ще дойде хазяинът, да прехвърлите договора на твое име. Разбрах, че прекарваш и телефон.
— Да, телефон и интернет.
— Внимавай само какви съквартиранти ще намериш! Да не дойдат някои боклуци да станеш пишман!