— От тази, която сварихме, когато се роди Марето ли?
— Да, същата. На абитуриентския бал скрих една бутилка. Сънувах тогава един сън…
Гласът на Ивана секна и тя жадно изпи чашата с вода, която Илия й беше напълнил.
— Сънувах мама — продължи тя по-спокойно. — Беше като жива. Помоли ме да скрия последната бутилка и да я отворим, когато се зажени Марето…
Напълни щедро изпразнената чашка на мъжа си и пийна от своята.
— Това е елексир — каза блажено той. — Нектар като този и боговете на Олимп не са близвали! Но удря направо в главата!
— Наистина — усмихна се тя и изтри ъгълчетата на очите си — Както казал Вуте на професора, удря те в слабото място… И моята глава вече се замота.
— Е, спалнята е близо.
— Да… «Лягаме и не мислим за нищо… Поне до сутринта.»
Ръката на Илия се протегна и нежно стисна нейната:
— Моето умно, грижовно момиче! Не зная какво щях да правя без теб!
«И аз не зная какво бих правила без теб… И не искам да го узнавам!»
Илия дръпна ръката си и изпи на един дъх чашата вода пред него. След това избърса челото си и закова влажните си зеници в нейните:
— Съкращаваме Елена Нинова.
Ивана зяпна срещу него с чашката в ръка:
— Какво?
— Тя е единствената с полувисше образование от целия колектив!
— Ти… ти чуваш ли се какво говориш?
— Тя е единствената без диплома за висше образование!
— И единствената, която има издадени две книги с разкази! И чийто театрален кръжок се посещава дори през лятната ваканция!…
— Всички други са висшисти.
— И единствената, чиито уроци по български език са заснети и се използват като учебен материал в учителския институт!
— Кажи ми ти кого! — изви вежди Илия. — Кажи едно име, което да съобщя утре на целия колектив!
— Янакиев! — извика Ивана. — Ди джея с вечно сцепените дънки и розовите слипове! Който седи трета година в първи курс и също няма висше образование! А възпитание няма и основно!
Вдигна чашката с трепереща ръка и отпи голяма глътка огън, който се разля по гърдите й. Усети, че се задушава, притвори очи и започна да разкопчава най-горното копче на роклята. Пръстите й не я слушаха.
— И на теб ли да обяснявам, че той преподава английски език! — прозвуча отчаяният вопъл на Илия. — И, че имаме обявено още едно вакантно място!… И, че ако той си отиде, ще станат две! И тогава…
— И тогава ще закрием още две паралелки — каза дрезгаво тя. — Защото учениците ни масово ще тръгнат към други училища… С разширено изучаване на езика…
Отвори очи и плъзна поглед към прозореца. Поседя няколко минути така, като дишаше дълбоко и се мъчеше да издиша тихо и безшумно. Гадеше й се, глътките ракия пареха стомаха й като въгленчета. Днес го беше хранила само с валидол.
— Извинявай! — наруши мълчанието Илия. — И днес си го излях на теб. Както винаги.
— Че къде другаде да го излееш! — врътна тя глава. — Мен за Елена ме заболя, затова и аз…
— Зная, че е най-добрата ти приятелка.
— Но не знаеш, че съпругът й е безработен!… Че дъщеря й най накрая е бременна след два неуспешни опита in vitro! Че е затънала до гуша в кредити, а здравето й…
Вдигна отново малката чашка и сипа на горчилката в гърлото няколко капки огън.
— Не те обвинявам — каза тя с надебелен език. — Само се мъча да ти обясня защо реших съкратената да съм аз!
Остави чашката на масата и заговори бързо-бързо на изуменото лице срещу нея:
— Ще продължа само моя седми клас, за да подготвя децата за изпитите! Ще давам уроци вкъщи, ще гледам Роско… А може и да помагам на Таня и Георги на щанда! Не съм го правила, но ако трябва, ще се науча! С всичко ще се справя! Досега учех другите, че срамна работа няма! Дошло е време и аз да усвоя урок!
Взе вилицата и я забоде с решителен жест в чинията с руската салата:
— Трябва да сме доволни, че сме живи и здрави! — добави тя с уверен глас, сякаш да убеди самата себе си. — Значи, всичко е наред!
— Да. Всичко е наред.
Тонът на Илия беше толкова спокоен и равен, че по гърба й, въпреки изпитата ракия, полазиха студени тръпки.
— Дъщеря ми отлита на хиляди километри — продължи той. — Съпругата ми ще продава дини, а училището ми с всеки изминал ден опустява. Но иначе всичко е наред. И ние трябва да сме доволни.
— Боже мой! Какви са тези приказки!
— Аз съм пълен неудачник!
Ивана подскочи като гумена топка от стола и се извърна цяла към него със забодени на кръста ръце:
— Кого наричаш неудачник! — блеснаха очите й — Себе си ли? Ти, който цял живот си бил…