— Кръгъл идиот! И аз, и цялото ми заблудено поколение!
Ивана усети, че й премалява и стисна облегалката на стола така, че пръстите я заболяха:
— Само едно ми кажи! — задъха се тя. — Колко телеграми получи за рождения си ден? И колко телефонни обаждания! И факсове! И… Отвсякъде, от целия свят! И ти… ти имаш наглостта да наричаш такава личност «неудачник»!
— А колко от тях бяха от България? И колко пишеха, че ще се завърнат?
— Това не означава, че си се провалил ти! Че ние…
Гласът й секна и тя отвори широко посинелите си устни. Не й достигаше въздух.
— Че ние и двамата сме глупчовци — чу Ивана гласът на Илия някъде отдалеч и усети как горещите му ръце я гушват и люлеят като бебе. — Двама стареещи, леко пияни глупчовци…
Устните й усетиха допира на студено мокро стъкло. Тя жадно отпи от водата и промърмори със затворени очи:
— Не трябваше да казваш това… Ние…
— Ш-ш-т. Съвещанието е закрито… До утре сутринта в девет!
Усети как ръцете му внимателно я слагат на диванчето и се отдръпват от нея. Отвори очи и зачака мълчаливо таванът да спре да се върти над главата й.
«Не трябваше да вземам двете таблетки наведнъж… Сега се стягам и се изправям. Все едно, нищо не е било.»
Подпря се внимателно на лакти, седна на омачканата покривка на дивана и облиза напуканите си устни. Главата й тежеше като олово, а ушите й бучаха. «Ще издържиш, момиче. Само да си легне…»
— Гладна съм — усмихна се тя на сивото лице срещу нея.
— И аз. Изведнъж огладнях като вълк!… Знаеш ли кой филм ще дават по Канал 1?
Когато Ивана влезе в малката спалня, минаваше полунощ. Илия спеше дълбоко, легнал по гръб, отхвърлил лекия чаршаф и отпуснал ръце над мургавата си глава. «Като бебе. Добро, мило и чисто бебе…» Измъкна внимателно завивката изпод едрия му гръб и грижливо го зави. На сутринта щеше да захлади. Мисълта й се прехвърли в къщата на Диана, при Марето. Какво ли правеха сега?
Загаси нощната лампа и притихна, заслушана в свиренето на щурците, което нахлуваше през широко отворения прозорец. Знаеше, че до сутринта няма да заспи.
III. Дона
— Какъв сив пясък! — възкликна Дона и се извърна цялата, за да погледне през задното стъкло. — Сякаш целият плаж е покрит с пепел!
— В това няма нищо чудно! — поясни Педро, който седеше зад волана и не отместваше поглед от гладката асфалтирана лента на пътя. — Остров Тенерифе е един угаснал вулкан.
— Имаме и плажове със златен пясък! — засмяха се от предната седалка луничките на Пилар. — Като вашите в България. Само че пясъкът тук е докаран от Сахара.
— От Сахара?
«Всъщност е логично. Нали Канарските острови са по-близо до африканския бряг, отколкото до европейския.»
— На колко километра сме от Испания?
— Ние сме в Испания!
— Искам да кажа — от Европа — смути се Дона. — От континента.
— Тук казваме «от полуострова» — засмя се Педро. — И мерим разстоянията в часове. Санта Крус де Тенерифе е на два часа път със самолет от Мадрид. И на един час часова разлика.
Черният мерцедес зави по широката, тиха улица и спря пред гаража на голяма триетажна къща, оградена с бяла, циментова ограда.
— Какъв бял град! — възкликна Дона, като слезе от колата. — Като сметана! И колко прохладен!… А Мадрид е оранжев и горещ!
— Температурата тук, на острова, е почти една и съща през цялата година — усмихна се Педро, поласкан от детинския й възторг. — Горе, на Тейде, е зима, а долу на плажовете — лято.
Дона го изгледа недоверчиво.
— Ще ти покажем! — мъжът очевидно се забавляваше. — Ще отидем един ден до обяд на ски, а след обяд — на плажа. А на обяд можем да минем през банановата плантация на свекърва ми. Да си откъснем десерта направо от дървото, като маймунките!
— Моля те, Педро!
Пилар бръкна в бездънната пъстра торба, която беше преметнала през рамо, извади от нея малка синя папка и връзка ключове и ги подаде с усмивка на Дона:
— Това са план-указател, пътеводител и туристически справочник на Санта Крус. А това тук са ключовете на къщата. Първият етаж е наш, вторият — на една моя леля. А мансардата на третия етаж сме приготвили за теб.
— Точно под звездите — засмя се Педро и вдигна капака на багажника. — Сега качваме куфарите и ти я показваме!
— Нека оставим това за по-късно! — помоли се Дона. — Искам първо да разгледам града сама. И да кажа «здравей» на Атлантическия океан. Ще го видя за първи път в живота си!
— Водата на океана е студена — каза сериозно Педро. — А утрините тук са прохладни и през август. Вземи си връхна дреха!