Испания
Две продълговати, пожълтели листа, извити като банани и назъбени като плетените дантели на Велика, прошумяха край студените й ходила и се увиха около крака на бялата каменна пейка. «От някакъв вид палма са. И те умират… Нищо, че са в рая…»
Вдигна малкия сив телефон, поколеба се за миг и набра един номер:
— Извинявай, че звъня толкова рано.
— Какво прави моята най-добра ученичка? — долетя от слушалката бодър женски глас.
— Лети над света, Мяо Син! Носена от вятъра като попарен лист.
— Вятърът носи и здравите семена, момиче! А какво да бъдеш ти, сама си решаваш!
— Ти ми обеща чудо, Мяо Син! Къде е то? Дойдох на края на света, но не го намирам!
— Знаеш ли колко сперматозоиди се изхвърлят със семенната течност при една еякулация? При един-едничък полов акт само?
— Това е последната ми грижа в момента — измърмори Дона.
— А трябва да ти е първата! Непрестанно! Защото те са милиони! И от всички тях майката природа е избрала твоя, момиче! От това по-голямо чудо има ли! А теб на всичкото отгоре те изпратиха в едно райско кътче на земята!
— Няма да издържа дълго сама, Мяо Син!… Рай за самотници няма!
— Брей, че умница се извъди! Я ми кажи тогава, като толкова много знаеш, ако ти самата не можеш да търпиш своята компания, кой друг ще може?
— Ти не разбираш, Мяо Син! Аз имам нужда да обичам някого! Да му давам любов, нежност…
— Започни от себе си!
— Лесно ти е на теб! — не скри Дона раздразнението си. — Сама ти е най-добре! Днес — в Мадрид, утре — в Париж… След това сигурно ще летиш за Тибет!
— А ти си на Тенерифе! — смъмри я чудатата българка-китайка. — И ако не съумееш да бъдеш добре там, значи, наистина си избрала да бъдеш осланен лист! А той и на челото на Далай Лама да падне, освен за тор, за друго не става!
— Само не ми се карай, моля те!
— Ще ти се карам, и още как! За да те накарам да се отвориш! Семката, като се отвори, от нея тръгва стръкче, което дори асфалта може да пробие! Стига само да поиска!… Хайде, сега, чао, че влизам в самолета!
— Не я слушай, Боже! — прошепна Дона на отчетливото бип-бип в слушалката. — Не на корав асфалт, а на кораво рамо искам да легна! Да затворя очи и за миг поне да забравя каква силна и смела семчица съм… И с колко тона лъскав асфалтобетон съм се борила!
Отпусна ръце на сгретите под картата колене и вдигна поглед към широката алея пред нея. Мракът се беше вдигнал и скрил в широките, преплетени една в друга зелени корони и по асфалта скачаха и се боричкаха бляскави слънчеви зайчета. Вятърът от към океана беше стихнал, оставил след себе си тежкия, сладникав мирис на риба, водорасли и презрели южни плодове, смесен с десетки други аромати, които обонянието на непривикналия европеец не можеше да определи.
Дона разкопча жилетката си и плъзна пръст по очертанията на картата. В този миг мелодията на Дунавското хоро прозвуча приглушено някъде от дъното на дълбоката велурена торба, където беше пуснала телефона. «Ще ми стигне ли днес денят да стигна все пак до тази морска гара?…»
— Да? — натисна тя зеленото копче. — Здравей, Деляне!… Разбира се, че можеш да дадеш телефонния ми номер! Ще помогна, с каквото мога!
Облегна се на пейката, мушна длани под къдравата грива и я преметна на циментовата облегалка като рошав, черен губер.
— Мило, наивно момиче! — усмихна се тя, примижала от слънчевото зайче, скочило в миглите. — Твоят приятел не би допуснал това: женски крак да обикаля и покрив да му търси! Този мъж би осигурил подслон дори и в Ада. Не е проблем за него къде ще замръкне. Просто му е дошло до гуша самичък да осъмва! Затова звъни от хиляди километри… А може би и заради нещо друго, което и двамата още не знаем…
Скочи от пейката, свали жилетката, сгъна я небрежно и я пъхна в дълбоката велурена торба, която й служеше за всичко. «Много бързо се сгорещи, Доне!, изтри тя влажното си чело. Слънчицето не е напекло чак толкова! А пък как само те зачопли под лъжичката!… Не е от глад! Нали си изпапка сандвичите!»
— Права си, Мяо Син — каза тя на гугутката, която изпърполи в клоните над главата й. — Само трябва да си отваряш очите и ушите за хубавото! И да бъдеш мъдра като семчицата, която вярва на слънцето и вятъра, но слуша себе си! Тогава чудото непременно се случва! И ти не го пропускаш! А това е също толкова важно, колкото и самото чудо!