Навлязохме във високата изсъхнала трева. Въпреки влагата тя шумолеше под краката ни; в гората цареше пълна тишина, струваше ми се, че се движим твърде шумно. Представих си как Галиончи, седнал в бунгалото, долавя стъпките ни и наостря уши, как посяга към пистолета си.
На едно място оградата бе провиснала и стърчеше само на две педи над земята. Доран я прескочи и аз го последвах. От дясната страна видях езерото, празно, обрасло с трева и тръстика. На отсрещния бряг започнаха да се очертават тъмните силуети на бунгалата. Навлязохме в тревата на дъното на езерото и видях чакълестият път през къмпинга като светла ивица.
Промъкнахме се зад бунгалата. Според Доран Галиончи беше в третото. Общо бяха шест и зад всяко навътре в езерото стърчеше малък кей; дъските сигурно отдавна бяха изгнили. Обърнах се, направих няколко крачки назад и погледнах към чакълестия път. Видях силуета на фургона, за който бе казал Доран, но всичко тънеше в мрак. Тор още не се беше появил.
Спряхме до първото бунгало, тъмно и празно, зад нас имаше купчина боклук и строителни отпадъци. Докато се промъквах по тясната ивица трева между постройката и кея, едва не настъпих празна бутилка от пропан-бутан. Вървях няколко крачки пред Доран, но дори не го чувах. Струваше ми се, че с всяко вдишване вдигам невъобразим шум, а той не издаваше нито звук. Група от няколко бора отделяше първото от второто бунгало. Отместих няколко клона, за да мина през тях; Доран сякаш се гмурна в зеленината и излезе от другата страна. Игличките оставиха лепкава смола по пръстите ми. Когато надникнахме иззад второто бунгало, видяхме светлината в следващото.
Това ли е?
Доран не отговори. Закова се на място и се втренчи в бунгалото, сякаш видя нещо обезпокоително.
— Какво има? — прошепнах трескаво.
— Той знае.
— Галиончи ли?
Доран кимна и приклекна, сниши се и огледа пътя и фургона, после завъртя главата си към другите бунгала. Коленичих до него.
— Какво искаш да кажеш?
— Лампите. Галиончи не би оставил светнато в бунгалото. Беше закрил прозорците с черен плат. Не би го свалил, освен ако не иска някой да си помисли, че той е там. Поставил е клопка, в случай че не се върна сам.
По пътя зад нас бавно се появи светлина от фарове. Тор. От височината на фаровете над земята личеше каква е колата. Доран бе подценил разстоянието по линията. Бяхме дошли само няколко минути преди Тор.
— Мамка му — прошепнах. — Много бързо.
Доран мълчеше. Като се държах ниско, минах покрай стената на второто бунгало, след като светлината от фаровете на маздата мина покрай него. Тор караше бавно. Стигнах до ъгъла на постройката и коленичих. В краката ми имаше няколко плочки, съборени от покрива. Вдигнах ги и стъпих на мястото им с левия си крак, хванах пистолета с две ръце и опрях предмишниците си на коляното. Тор спря пред третото бунгало, но още не слизаше, бе оставил двигателя да работи, фаровете осветяваха постройката отвън; наведох се напред и се взрях натам. Нищо не се случи. Вратата остана затворена, лампата — светната. Ако Галиончи наистина не беше вътре, както смяташе Доран, положението бе сериозно. Трябваше да се откажем от всяка надежда, че ще го изненадаме — Галиончи със сигурност бе забелязал колата.
— Къде може да е отишъл? — попитах и се обърнах.
Доран се беше отдалечил на няколко метра от мен, отиваше към високите тръстики на дъното на пресушеното езеро. Изправих се и понечих да го последвам, но в този момент двигателят на маздата изрева и чух скърцането на чакъла под гумите ѝ. Обърнах се да видя какво става.
Тор даде рязко на задна, след няколко метра удари спирачки и рязко завъртя волана, за да обърне колата с предницата към фургона. Включи дългите светлини и фаровете осветиха Галиончи в лицето точно когато излизаше с вдигната пушка на алеята.
Включването на дългите светлини беше добра идея, последен опит да дезориентира Галиончи, но въпреки това той вкара патрон в цевта, стреля и от предницата на маздата се разхвърчаха отломки.
Стрелях, но разстоянието беше голямо за пистолет и пропуснах с голямо отклонение. Галиончи чу изстрела, видя къде куршумът ми се заби в чакъла, завъртя се и стреля в моята посока; от дървената стена на бунгалото около мен се посипаха трески.
Отскочих към най-близкото дърво, само на няколко крачки от мен, залегнах до него и се вгледах в мрака. Маздата не помръдваше и от предния капак излизаше дим. Може би сачмите бяха повредили някаква важна част. Очаквах вратата да се отвори и Тор да слезе или поне да отвърне на огъня. Нищо такова не стана, само тънката струйка дим продължаваше да се точи от мотора. Предното стъкло бе разбито и Тор не се виждаше никъде.