Гласът му звучеше заплашително, но личеше, че полага големи усилия да говори.
— Жалко, че пропусна шанса си. Пери ми каза, че си взел тлъст чек за убийството на Джеферсън. Половин милион, а? — Доран изцъка недоволно с език като майка, разочарована от детето си. — Ако бях получил част от тези мангизи, отдавна щях да съм се омел. Жалко, че не стана. Искам да знам кой ти плати.
Дъвкателните мускули на Галиончи се стягаха и отпускаха дори и когато не говореше, той стискаше и разтваряше десния си юмрук, под който се беше образувала купчинка пръст.
— Кой? — Доран допря револвера до главата на Галиончи. — Не си смъртоносно ранен, мой човек. Тази дупчица в гърдите ти? Няма да умреш от нея, повярвай ми. Виждал съм много по-тежко ранени, които само след няколко месеца можеха да тичат с километри. Но този револвер? Той може да те убие. И няма да се поколебая да дръпна спусъка, ако не ми кажеш истината.
— Пол Брукс.
Галиончи изрече името без колебание, както и очаквах. Той не страдаше от излишно чувство за достойнство, беше убиец, чиито решения се диктуваха само от оръжия или пари. Брукс бе използвал второто. Сега Доран го заплашваше с първото. В света на Галиончи винаги щеше да бъде така.
Доран ме погледна.
— Каза, че само предполагаш. Каза, че не си сигурен, но имаш подозрения. Брукс ли подозираше?
— Да. Той е човекът.
— Пол Брукс — бавно изрече Доран. — Синът на собственика на винарната, където бе убита Моника, нали?
— Да.
— Ако той ти е платил… ако той е убил Моника, каква, по дяволите, е била ролята на Джеферсън в тази каша? — обърна се той към Галиончи.
Италианецът си пое въздух и бавно издиша. Опита се да сведе очи към гърдите си. Не отговори и след няколко секунди Доран пъхна дулото на револвера в раната.
Галиончи изрева. Отвори широко уста, запищя от болка и се опита да се отдръпне, но Доран го държеше. Дотогава не ми беше жал за италианеца — той бе отвлякъл Ейми и отиваше да я убие, преди Доран да го простреля — но от писъците и изражението му стомахът ми се сви и ме накараха да се извърна.
— Чакаме отговор — спокойно изрече Доран.
Галиончи задъхано си пое въздух, стараейки се да преодолее болката.
— Не знаех, че той я е убил — отговори след няколко минути. — Поне не в началото. В нощта, когато Джеферсън ме изпрати да те убия, попитах какво си му направил. Ти ми каза за сина му. Мислеше, че той е убил момичето, защото нямаше причина да те изпраща в затвора, ако не е било така. Това ме изненада.
— Бил си у семейство Хийт с тях. С Брукс и Джеферсън. Знаел си кого се опитват да прикрият.
— Не. Джеферсън каза… само, че бил някой от гостите на партито. Приятел на Брукс, нещо подобно. Каза, че не е необходимо да знам подробности, и ми даде достатъчно пари, за да не любопитствам.
Тези обяснения му струваха големи усилия, той прехапа устни и затвори очи, борейки се с болката.
— Това не е всичко — настоя Доран. — Продължавай.
След малко Галиончи отново заговори, но без да отваря очи.
— Върнах се при Джеферсън и му казах, че знам за сина му и с петдесет бона няма да се измъкне. Той побесня. Твърдеше, че синът му не е убил момичето. Мислел си, че искаш да му отмъстиш, защото те е натопил, а на сина му — защото му е помогнал да те вкарат в затвора. Когато обаче научи какво всъщност си мислиш — че синът му е убил момичето, всичко се промени. Заплаши ме, че ще отиде в полицията, ще се предаде и ще признае всичко. Накара ме да ти дам петдесетте бона, които искаше, и да ти кажа, че ще уреди всичко и ще бъдеш оправдан. Казах му, че идеята не ми харесва — ако отиде при ченгетата, те щяха да дойдат при мен.
Галиончи се изкашля и макар че очите му бяха изцъклени от болка, от устата му не течеше кръв — значи нямаше сериозни вътрешни кръвоизливи. Доран изчака няколко секунди, после пак насочи револвера към гърдите му и това накара Галиончи отново да заговори:
— Казах му, че според мен лъже, че ако синът му не е убил момичето, той нямаше да пръсне толкова пари, за да го скрие. Той се изсмя, отговори ми, че парите не били негови, че ги давал истинският убиец. Бях у Хийт заедно с Джеферсън и бащата на Брукс. Знаех колко е богат, затова отидох при Пол Брукс.
— Казал си му, че Джеферсън смята да отиде в полицията — досети се Доран.
— Беше малко на риск, но подейства.
— Убил си Джеферсън и си забогатял, но въпреки това продължи да изнудваш жена му за пари. Искаше петстотинте хиляди да станат три милиона и половина. И да натопиш Пери пред ченгетата.
Галиончи не отговори, само гледаше Доран. Раната му вече не кървеше толкова и Доран беше прав — бях виждал и по-лошо. Галиончи нямаше да умре тази нощ. Поне не от тази рана.