Доран гледаше навън, взираше се в мрака.
— Бил си ченге. Влизал си в затвор.
— Да. Няколко пъти.
Той кимна:
— Значи знаеш как се чувстват.
Спомних си глухото затръшване на вратата и изщракването на ключалката зад мен, когато ме арестуваха в Индиана — чувството за обреченост, сякаш влизах в подводница.
— Да. Имам представа.
— Сигурно знаеш какво се случва там, след като вратата се затвори.
Не отговорих.
Доран се обърна и ме погледна:
— Аз бях пет години там, Пери. Как мислиш? Това не се забравя, не се прощава, не можеш да се отърсиш от него. То заразява кръвта ти.
43.
Брукс беше вкъщи. Разбрахме веднага щом минахме между боровете и видяхме светлината от прозорците на голямата дървена къща. На алеята отпред нямаше коли. Спрях пред гаража, огледах сградата и се запитах дали Брукс е усетил идването ни, или изобщо не подозира за нашето присъствие, седи и гледа телевизия, потънал в един друг свят, съвсем забравил греха си.
— Слизай — нареди Доран и отвори вратата си.
Слязох и застанах до микробуса. Доран отвори задната врата. Огледа алеята и отново се обърна към мен.
— Смъкни го. И него ще вземем.
Пъхнах се в микробуса и докато Доран държеше револвера насочен към гърба ми, подхванах Галиончи под мишниците и го вдигнах. Той свали краката си и се изправи сам, задъхваше се. Втренчи се в Доран.
— Сега можехме да броим парите — заговори. — Вместо това…
Доран допря дулото на револвера до устните му и той млъкна.
Тръгнахме към къщата, Доран вървеше на половин крачка зад мен, в едната си ръка държеше револвера, а с другата стискаше Галиончи за косата и го блъскаше напред. Когато стигнахме пред главния вход, той ми нареди да почукам. Блъснах медното клепало в дебелата дървена врата и зачакахме. Отвътре се чуха стъпки. Вратата се отвори и Пол Брукс се показа по халат. Огледа ни изненадано, позна Галиончи и не видя кръвта по гърдите му.
— Какво означава това?
Брукс вдигна ръце и се отдръпна от вратата. Доран пристъпи напред и насочи револвера към него.
— Той ли е?
Кимнах:
— Да.
Брукс ме погледна и се намръщи. Лицето му, с гладка кожа и изящно очертана брадичка, бе като на манекен в реклама за афтършейв.
— Мога ли да попитам какво означава това?
— Млъквай — сряза го Доран.
Влезе, блъсна Галиончи пред себе си и затръшна с ритник вратата. Брукс заотстъпва назад и Доран го последва.
— Позна ли ме, задник такъв? Знаеш ли кой съм?
Брукс се поколеба, но не защото не се досети кой е Доран, а защото се чудеше дали да каже истината.
— Ти си Анди Доран. Убиецът.
Доран пусна Галиончи и удари Брукс в лицето с револвера си. Чу се силен, болезнен звук, Брукс залитна и се хвана за парапета на стълбището, за да не падне. Направих крачка към тях, но Доран се обърна и допря револвера в челото ми.
— Кротувай, Пери. Както казах, ти си тук само да гледаш. Зрител, ясно ли е?
Стояхме в дългото антре, тъмният вход на кухнята зееше зад нас, стълбите бяха отляво. Точно над главите ни горният етаж завършваше с вътрешно балконче, стъкленият таван отразяваше светлината от откритото помещение долу. Брукс увисна на парапета и погледна Доран, от носа му върху лъскавите дъски закапа кръв. Когато Доран го пусна, Галиончи бе паднал и сега лежеше на пода. Доран се завъртя и насочи револвера към него.
— Това е шефът ти, нали? Онзи, който ти плати.
Галиончи кимна.
— Кажи ми — тук, пред него ми кажи — защо те накара да убиеш Джеферсън?
Галиончи затрака с белезниците, опитвайки се да седне.
— Защото той е убил момичето. Онова, заради което са те пратили в затвора.
Докато Галиончи говореше, Доран отново фрасна Брукс, който сега се извъртя навреме и посрещна удара странично, а не с лицето си. Отстъпи назад, като се опита да се скрие зад парапета. Доран стоеше пред мен и аз направих малка крачка назад. Исках да изляза от полезрението му, за да мога да действам при удобен случай.
— Вярно ли е? — попита Доран. — Ти ли я уби?
— Не.
— Грешен отговор.
Този път Брукс се опита да избегне удара съвсем, препъна се в стъпалото отзад, но Доран го сграбчи, смъкна го долу, удари го два пъти в тила и го блъсна на земята. По дулото на револвера му бяха полепнали косми, а в основата на главата на Брукс се появи кръв.