Ейми се отдръпна, очите ѝ блестяха от сълзи.
— Крайно време беше.
— Да. Беше дълъг уикенд, а тук условията са далеч от комфорта в Индиана.
— Можеш да напишеш пътеводител — намеси се Джо. — „Петдесетте най-луксозни затвора в Средния запад“.
Стисна ръката ми и ми отвори вратата на колата, сякаш бях известна личност.
— Няма ли червен килим?
— Реших, че ченгетата ще се разсърдят. Нали осъзнаха грешката си.
Джо се качи и запали двигателя.
Все още застанал на тротоара, погледнах Ейми:
— Добре ли си? Нещо…
— Добре съм. Поне доколкото е възможно. Добре съм.
— Когато те видях във фургона… когато видях, че си жива…
Замълчах и тя отмести очи. Досетих се, че и двамата си мислим за едно и също — за Анди Доран и изстрела, с който бе спрял Галиончи, с който му беше попречил да влезе и да убие Ейми.
— Няма ли да тръгваме? — обади се Джо. — Както си застанал, Линкълн, някой може да си помисли, че си избягал от затвора, и пак да те приберат.
Качихме се в колата. Докато Джо караше, двамата с Ейми ми разказаха подробности, които не бях узнал от полицията.
— Не чух нищо за Тор — отбелязах.
Джо погледна Ейми в огледалото и отговори:
— Дано да не чуеш. Решихме да не споменаваме нищо за него. Явно и ти си постъпил така.
— Да, но Галиончи и Рийд?
— Галиончи мълчи. Поне засега. Ще видим какво ще стане с него. Колкото до Рийд, ченгетата са го разпитвали може би десет пъти досега и не е споменал нито дума за Тор. Каза, че с теб сме били сами, че ние сме го заплашвали.
— Хубаво.
— Рийд се опитва да хвърли цялата вина върху Галиончи. Твърди, че се съгласил да му помага, защото той го заплашвал, че ще го убие.
— Не се учудвам. Рийд е от хората, които стават много словоохотливи, когато се стигне до съд.
— Все пак ще бъде и в твоя полза. Той съвсем ще закопае Галиончи, срещу когото, нека да добавя, тази сутрин бяха повдигнати обвинения за отвличане и две за убийство. Разровиха се и в миналото на Пол Брукс. Оказва се, че като студент в източните щати е бил арестуван за сексуално насилие. Жертвата е оттеглила обвинението и затова не се е стигнало до съд. Малко след това момичето се сдобило с чисто нов лексус, а Брукс се прибрал в Кливланд.
— Отново пръстът на Фентън.
— Позна. Още преди убийството на Моника Хийт лекарите са открили, че има рак. Знаел е, че умира.
— Доста далеч е стигнал, за да спаси единствения си наследник.
— Чудя се колко ли пъти синът на Джеферсън е размишлявал какво щеше да стане, ако не се беше обадил на баща си, а в полицията — отбеляза Ейми. — Ако беше казал истината.
— Сигурен съм, че си го е помислил в нощта, когато отидох при него. Прочел е бележката ми на вратата и е решил, че Галиончи и Доран са дошли да довършат работата. Да, тогава сигурно му е минало през ума.
На следващата сутрин се събудих в апартамента на Ейми; меката ѝ коса галеше рамото ми. Дълго я гледах, следейки лекото повдигане и спускане на гърдите ѝ, зарадвах се, че не е загубила здравия си сън. Бяхме стояли будни до късно през нощта и тя ми сподели неща, които не беше казала на полицията — как се е чувствала и от какво се е страхувала, когато дошла на себе си в микробуса, какво си е помислила, когато Доран се промъкнал във фургона, а навън проехтели гърмежи. Разказа ми, че Галиончи си тананикал, когато чистел оръжието си, чакайки Доран да се върне, че миришел на одеколон и ѝ се усмихвал зловещо, че не се надявала на спасение дори когато съм влязъл във фургона, защото Доран още беше там, но когато видяла, че Тор прибира пистолета си, разбрала, че всичко е свършило.
Аз също ѝ разказах много неща и по някое време заспахме. Часът беше почти девет. С неохота станах от леглото. Ейми не се събуди от движението. Пуснах си душ, после сварих кафе.
Минаха трийсет минути, а Ейми още спеше. Надявах се да се събуди, да дойде да поговорим, да ми даде повод да отложа срещата, която ми предстоеше. Това обаче не стана. Ейми се нуждаеше от сън, а аз трябваше да проведа разговора, за който преди бях копнял, а сега отчаяно исках да избегна.
След дъжда въздухът беше свеж и прозрачен, слънчевите лъчи с мъка проникваха през облаците и между голите клони на дърветата около къщата на Алекс Джеферсън. Когато се показах, Карън излезе на алеята. Когато слязох от пикапа, тя се приближи, постави ръце на раменете ми и ме погледна в очите.