— Мисля, че ти много си му помогнала — продължи аз. — За него ти си била като убежище. Млада и добра, толкова далеч от неговия свят. Сигурен съм, че е изпитвал нужда да бъде близо до такъв човек.
Отново си я представих на яхтата, усмивката, която никога нямаше да забравя, огромната енергия и радост, която струеше от нея. Представих си как се е почувствал Алекс Джеферсън при срещата с нея, след като е бил извършил най-големия си грях, и разбрах какво е означавала за него. Дадох си много ясна сметка.
Тя избърса очи с връхчетата пръстите си. Потърках я по гърба, стиснах раменете ѝ и изчаках да си поплаче. Когато престана, погалих врата ѝ и я накарах да ме погледне.
— Ти ми каза, че Алекс твърдял, че си го излекувала. Че когато ти го е казал, си почувствала, че има нужда от теб по начин, който не си могла да си обясниш.
Тя кимна.
— Това вероятно е най-вярното твърдение, което някога си чувала, Карън. И би трябвало много да се гордееш с това.
Поседяхме още известно време. Накрая се изправих, прегърнахме се и когато почувствах, че сме останали така прекалено дълго, а няма голяма полза, отидох при пикапа, качих се и я оставих сама със скръбта ѝ. Понякога човек няма какво друго да направи.
46.
През следващите няколко седмици не съм разговарял с нея, но редовно я виждах. Не пусках телевизора, за да не гледам снимките ѝ и да не слушам как коментаторите разказват за действията на съпруга ѝ и тъжната история на Анди Доран.
Скоро от вестниците научих, че напуснала града, преместила се при близки. Две седмици след смъртта на Анди Доран и Пол Брукс хамали изнасяха мебелите от дома ѝ. Къщата бе дадена на агенция за недвижими имоти, но според слуховете смятали да изчакат няколко месеца, преди да я обявят за продажба. Трудно е да продадеш имот, в чийто двор гъмжи от телевизионни оператори и репортери.
Имаше дни, в които се изкушавах да ѝ се обадя. Първо, в деня, когато арестуваха Коул Хамилтън по обвинения в съучастие. После, когато намериха следи от кръвта на Алекс Джеферсън в микробуса на Томи Галиончи. Убиецът бе измил колата с белина, но кръвта има едно особено свойство — винаги намира къде да се завре, скрива се в някоя цепнатина и точно когато си мислиш, че си се отървал от уликите, пак се появява.
Все пак не ѝ се обадих. Не знаех какво да ѝ кажа, а когато думите не достигат, телефонът е безполезен. Можеше да ѝ се обадя за Коледа. Можеше да ѝ изпратя картичка. Може би тя щеше да ми се обади. Може би нямахме повече какво да си кажем.
Репортерите не спираха да ми досаждат. Наложи се да сменя телефонния си номер, въпреки че го нямаше в указателя, после смених и номера на мобилния си телефон. По-настойчивите репортери ме дебнеха на паркинга зад апартамента ми, но и те не получиха интервю. Никой не получи. Ролята ми в цялата история бе повод за безброй въпроси в медиите, едно от сутрешните телевизионни предавания дори отдели петнайсет минути на връзката ми с Карън, често се споменаваше, че е имало заповед за арестуването ми, въпреки че срещу мен не е имало обвинения. Адвокатът ми предложи да съдя полицията и Таргънт за необосновано арестуване. Казах му да не ме занимава повече с това. Ако имах нужда от него, щях да му се обадя.
Понеже не вдигах телефона, репортерите започнаха да ми изпращат писма с молби за интервю. Един ден, когато преглеждах една купчина, видях картичка от Индиана. Отпред имаше снимка на есенен пейзаж с покрит мост и обагрени в червено дървета. Текстът отзад бе кратък:
Господин Пери,
Изглежда, че съм се лъгал за вас. Моля, приемете това признание и моите извинения. Освен това, моля ви, не идвайте повече в Индиана.
С най-добри пожелания
Обърнах картичката и закрих с ръка моста, за да виждам само дърветата. Представих си, че съм застанал над езерото и беседката в ябълковата градина. Листата сигурно вече бяха опадали, над студената вода стърчаха само голи клони.
Отидох в Индиана за пари. Поне така бях казал на Джо и Ейми. Ако не за парите, то поне защото исках да помогна. Въпрос на чест. Искаше ми се да забравя най-непочтените си мисли, да ги оставя там, но вече не можех. Не и след като Карън си беше отишла, а Мат Джеферсън и Анди Доран бяха мъртви.
Онова, което ме заведе в Индиана, бе семейната тайна на Джеферсън. Исках да я науча преди Карън. Исках да разбера защо Мат Джеферсън се е скарал с баща си, какво зло е видял в него. При първото си идване бях очаквал да ми каже, за да мога да разкажа на Карън. Исках да ѝ обясня какъв негодник е бил съпругът ѝ. За потвърждение, каква хубава дума… Но всъщност исках отмъщение.