— Разбира се.
С полицая от шерифството останахме на брега на езерото, докато Бруър говореше с новодошлите. Каза им да извикат линейка за трупа и да опаковат дланите и пръстите на трупа в пликчета. След като даде нарежданията си, ме извика. Минах мълчаливо покрай двамата униформени, които ме изгледаха подозрително, и отидох при Бруър до главния вход на бараката. Говореше тихо, като държеше касетофона вдигнат пред устата си.
— Така, господин Пери, ще ми трябват вашите свидетелски показания. Много е важно, след като вие сте единственият, който е видял нещо.
— Разбира се.
— Давали ли сте някога свидетелски показания?
Звучеше като процедурен въпрос, но това бе и хитър начин да разбере дали някога съм участвал в криминално разследване.
— Да, давал съм. Но повече съм вземал.
— Моля?
Той вдигна вежди.
— Няколко години съм работил в кливландската полиция. Бях стигнал до детектив.
— Сериозно? — Той кимна замислено. — А сега?
— Частен детектив съм.
— Частен детектив… Ясно. Нещата се усложняват, струва ми се. И какво ви води в тази затънтена част на света, детективе? Почивка или работа?
— Работа.
— Аха. — Касетофонът записваше. — Значи, ето какво ще направим, господин Пери. Вие ще ми разкажете всичко, което знаете, а после ще ви задам още въпроси, ако има такива.
— Добре.
Бруър ми даде знак да започвам. Разказах му всичко ясно, без да скривам нищо освен миналата си връзка с Карън. Не беше от значение, но той вероятно щеше да се опита да го свърже със случилото се, а не исках да си създавам такива главоболия. Затова представих Карън като обикновен клиент. Сега тя беше точно такава. Линейката пристигна, когато свършвах, но Бруър остави униформените да се занимават с нея и остана с мен.
— Хъм — измърмори, след като приключих, — странна работа. Човекът се връща от работа, вижда бележката, че сте го търсили, и сяда край езерото въоръжен с револвер и бутилка уиски. Не се самоубива тогава, докато е сам, а изчаква да дойдете. Когато се появявате, той отнякъде вече е научил новината, заради която сте шофирали шест часа, за да му я съобщите. Казва ви го и се гръмва.
Не коментирах. Бруър изцъка с език и поклати глава.
— Много странно — повтори. — Имате ли някакво предположение, господин Пери?
— Ами, очевидно ме е помислил за друг.
— За някого, който е познавал баща му.
— Да.
— За някого, който не е дошъл сам, ако съдим по онова, което ви е казал.
— Точно така. Явно мислеше, че с мен има още някой.
— И какво? Уплашил се е от този някой, така ли?
Замислих се и кимнах:
— Да, така мисля. Мисля, че е бил много уплашен.
— Много уплашен?
— Той вече беше решил да лапне дулото на револвера. Не е било спонтанно решение. Вече е било взето.
— Да, но е изчакал да дойдете, преди да се застреля.
— Да.
— Но не е и онзи неизвестен някой, от когото се е боял.
— Така излиза.
— Не ви познаваше, нали?
— Не, но ми се стори, че вижда в мен познат човек. Помислил ме е за друг или за пратеник на някого, когото познава.
Бруър ме погледна изпитателно. Вгледах се в лицето му, в очите му, и видях, че не е доволен от обясненията ми. Не казваше, че не ми вярва, но очевидно не харесваше онова, което беше чул.
— Много странно.
— Може би.
— Не, наистина. Странно е. Ще направим психологически профил на този човек, може би от него ще научим нещо повече, но на този етап ми се струва доста необичайно да се самоубие по такъв начин.
— Съгласен съм.
Той се размърда и излезе от светлото петно под лампата.
— Разбира се, ако приемем, че наистина се е самоубил.
— Самоуби се.
— Така твърди господинът от Охайо — уточни Бруър с благ тон. — Само че, уви, господинът от Охайо е единственият свидетел. Затова, ако предположим — само да предположим — че господинът лъже, тогава… това означава сериозни главоболия. Защото, ако случайно този джентълмен лъже, това е убийство.
— Самоубийство е.
— Револверът не беше в ръката на убития.
— Изпуснал го е, когато падаше. Разследвали ли сте друг път самоубийство? — Бруър кимна и аз продължих: — Значи знаете, че понякога оръжието изпада от ръката на умрелия. Пръстите могат да се сгърчат, но невинаги става така.
Той мълчеше. Само стоеше и ме гледаше.
— Проверете палеца му.
— Моля?
— Проверете палеца му за отпечатък от петлето. Той вдигна петлето, преди да стреля. Знам, защото го чух. Смъртта настъпи мигновено, затова отпечатъкът от петлето трябва да се е запазил. Случва се, когато сърцето спре внезапно.