— Чудесна идея. — Бруър се изплю в близките храсти. — Ще се погрижа да проверят палците, господин Пери.
— Хубаво.
— Много странна работа — повтори отново и поклати глава. — Така, господин Пери, както казах, ще ми трябват и писмени показания.
— Добре.
— Кога смятахте да се върнете в Охайо?
— Тази вечер.
Той се усмихна и поклати глава:
— Опасявам се, че няма да можете.
— Казах ви всичко, което знам, и ще ви дам писмени показания. Ще ви дам телефона си, в случай че ви потрябвам.
Той направи физиономия, сякаш трябваше да ми съобщи лоша новина и това никак не му харесва. Само се преструваше — всъщност му доставяше голямо удоволствие.
— Положението е много деликатно. Наистина, казвате, че е самоубийство. Но докато не получа потвърждение, трябва да разчитам само на думите ви. Страшно неудобно ще се получи, ако момчетата от лабораторията намерят улики, че сте убили този човек, а аз съм ви пуснал. Тогава ще се наложи да ви търсим, да се разправяме с десетки ченгета в Охайо, които ще ме гледат, ще клатят глава и ще си шушукат как този идиот от Индиана е пуснал убиеца да си тръгне по живо по здраво.
Погледна ме, изражението му бе непроницаемо.
— Мразя да ми шушукат зад гърба.
— Дадох ви показания — заявих решително. — Смятам да се прибирам вкъщи, освен ако не ме арестувате.
Изведнъж много ми се прииска да съм си у дома.
— Ножът май опря до кокала, а?
— Да.
— За съжаление трябва да ви задържа. Поне за няколко часа, докато изясним нещата.
— За убийство ли ме арестувате?
Той поклати глава:
— За мен това е разследване на смърт, настъпила при съмнителни обстоятелства, господин Пери. Едната възможност е самоубийство, другата — убийство. А също и стрелба по невнимание, предполагам. Това са възможностите, нали? Както и да е, трябва да проверя всичко, да се уверя…
— Разбирам. Но ако смятате да ме задържите, ще трябва да ме арестувате за нещо. Не мисля, че имате основания да ме обвините в убийство.
Той се усмихна тъжно и кимна, сякаш тук съм го надхитрил.
— Разрешителното ви за частен детектив, от кой щат е издадено?
Мамка му. Разбрах накъде бие и поклатих глава.
— От кой щат?
— От Охайо.
— Виж ти. Това не е хубаво. Защото тук е Индиана. Онзи тип там? Той е в Индиана. Значи водите частно разследване в Индиана, без да имате разрешително, валидно в този щат. Олеле. Ужасно съжалявам, господин Пери, но това ми прилича на сериозно закононарушение.
— Не достатъчно сериозно, за да ме тикнете зад решетките.
Той се ухили самодоволно:
— За една нощ ще свърши работа.
7.
Полицейският арест на окръг Браун бил чисто нов. Хлапакът от шерифството ми даде тази информация, след като Бруър го натовари със задачата да ме закара там. Когато узна новината, той видимо пребледня, явно си помисли, че ме арестуват, задето съм гръмнал човека в беседката, и си спомни, че прекара с мен няколко минути насаме преди пристигането на колегата си от щатската полиция. Когато се качихме в колата, все поглеждаше нервно в огледалото, сякаш очакваше, че изпечен престъпник като мен някак ще съумее да мине през решетките, отделящи задните от предните седалки, и да го удуши с белезниците. След около пет минути и петдесет уплашени поглеждания реши да ме заговори. Може би ако ме предразположи, щях да се откажа да го убивам и можеше само да го фрасна по главата със собствения му пистолет и да офейкам с колата му. Така би направил един добронамерен изпечен престъпник.
— Доста е луксозен — обясни за ареста. — Много по-хубав от стария. Има електронни ключалки, по-просторен е, всичко е последен крясък на техниката.
— Аз пък се притеснявах, че няма да намеря къде да преспя тази нощ.
— Уютно е. За затвор.
— Пък и сигурно е най-евтиното, което може да се намери в града.
Хлапакът продължи да бъбри нервно през целия път, докато аз разсеяно гледах навън. Чудех се кога ще се върна в Кливланд. Бруър изглеждаше упорит, щеше да ме задържи колкото може, но ако не направи глупостта да ме обвини в убийство, сутринта трябваше да ме пусне. Карън щеше да научи новината много преди да се прибера. Вероятно щяха да ѝ се обадят още тази вечер, след като имах добрината да дам на Бруър информация за близките на убития. Все пак работата ми беше да предам вестта за починал роднина, а Матю Джеферсън вече знаеше за смъртта на баща си. Не исках да ми плащат за нещо, което не съм свършил.
Облегнах се назад и се опитах да не слушам полицая, който описваше мерките за предотвратяване на бягство от новия арест, вероятно опитвайки се да ме разколебае от мисълта да пробвам да се измъкна. Надявах се, че след като говори с Карън, Бруър ще се поуспокои. Тя щеше да потвърди разказа ми и при липса на улики за убийство трябваше да ме пуснат преди обяд. Кучият син вероятно щеше да ме глоби, че работя без разрешително в Индиана. Щеше да уведоми комисията по лицензиране в Охайо и оттам също да ме глобят. Чудесно.