Выбрать главу

Накрая закрещях, а тя заплака. Замълчах и я оставих да циври. Майната ѝ. Ако затворя очи, пак виждах беседката, револвера, чувах изщракването на петлето. Чувствах как куршумът полита към мен, както го бях почувствал в онази частица от секундата, преди Матю Джеферсън сам да се изпрати на оня свят. А тя да ми реве! Мамка ѝ.

Дишането ми се учести, възбудата ми растеше. Седях, гледах я как плаче и дишах дълбоко. Накрая заговорих:

— Кажи ми нещо, което да е истина, Карън.

Тя избърса очите си.

— Всичко е истина.

— Глупости.

— Вярно е! Бяха се отчуждили. От години. Нямах представа къде живее Матю. Никаква представа. Нямах телефонния му номер или адреса.

— Знаела си, че наскоро са говорили. Защо не провери разпечатката на телефонните обаждания?

— Знаех само, че се е обаждал на Алекс. Обажданията от друг номер не фигурират в разпечатката, само ако е за сметка на абоната.

Седяхме и се гледахме втренчено. Стъмваше се, но светлият дървен под още блестеше в бледо червено. Часовникът на стената тиктакаше и лек ветрец гонеше листата по терасата, но иначе цареше тишина.

— Сега, след като съпругът ти и единственият му наследник са мъртви, ти си много богата — отбелязах.

Страхът в погледа ѝ се смени с гняв.

— Какво? Линкълн, да не искаш да кажеш…

— Нищо не казвам, Карън. Други ще кажат разни неща. Неща, които хората говорят, ако някоя жена изведнъж наследи голямо състояние вследствие от смъртта на двама души при съмнителни обстоятелства. И ако вярвах, че двата случая не са свързани и че нямаш нищо общо с тях. Щях да те посъветвам да не обръщаш внимание на хорските приказки и да си живееш живота.

— Но ти не вярваш, така ли? — бавно изрече тя.

Поклатих глава:

— Не вярвам, защото не е вярно.

— Не знам какво е вярно, Линкълн. Наистина не знам.

— Знаеш повече от мен.

— Искаш ли да чуеш какво знам?

— Ченгетата искат да ми лепнат едно убийство, Карън. Да, по дяволите, искам да чуя.

Тя стана от креслото и отиде в кухнята. Останах на дивана. В кухнята Карън вдигна бутилка вино от една подставка на плота, поколеба се, после я остави, взе си минерална вода от хладилника и се върна в хола. Отпи и сведе очи към пода.

— В това семейство има нещо много нередно.

Едва се сдържах да не се изсмея: „Стига, бе, Карън? Нещо нередно в семейството? Как ти хрумна след жестокото убийство миналата седмица и странното самоубийство вчера?“

— Запознах се с Алекс покрай работата…

— Знам — прекъснах я, като не успях да скрия язвителния си тон.

Отлично знаех как се е запознала с Алекс Джеферсън и нямаше нужда да ми напомня. Карън работеше в архива на окръжната прокуратура, после премина в частния сектор и постъпи като стажантка с доста добра заплата в престижна кливландска адвокатска кантора. Да, много добре си го спомнях. Вечерта, след като получи новата работа, пихме шампанско, бутилка „Дом Периньон“, струваща колкото една полицейска заплата, и вдигнахме тост за бъдещите ѝ успехи с Алекс Джеферсън.

Тя ме погледна тъжно:

— Ако искаш да чуеш какво знам, трябва да изтърпиш, когато говоря за Алекс. Не мога да ти дам факти, защото не знам нищо. Мога да ти разкажа само каква промяна съм наблюдавала у съпруга си.

Осъзнах, че стискам зъби едва когато отворих уста да заговоря:

— Добре, разказвай.

Тя отпи глътка вода, после затвори бутилката и я остави на масичката.

— Запознах се с Алекс и започнах работа в кантората. Беше мил и ми обръщаше внимание. През първата ми седмица във фирмата ме изведе на обяд и това стана редовна практика. Спомням си, че ми направи впечатление как въпреки голямата си заетост отделя време за мен всяка седмица. Много разпитваше за теб и отначало си мислех, че така иска да покаже, че интересът му към мен не е сексуален. После започнах да осъзнавам, че е точно обратното, че така пробва колко сериозна е връзката ни.

Колко сериозна била връзката ни. Явно думата „сгодени“ не е означавала много за Джеферсън. Може би в неговия свят годежът — и дори бракът — не бяха показателни за сериозността на една връзка.

— Знам, че не ти е приятно, и ще ти спестя подробностите. Все още се чувствам ужасно, Линкълн. Може би не ми вярваш и никога няма да повярваш. Причината да ти разказвам всичко това е, защото искам да обясня какво съм наблюдавала у съпруга ми.