— Кое е най-важно при мулчирането? — мърмореше Джо. — Не можеш да трупаш сламата на купчини и само да я ровиш с греблото. Трябва да се разстила на равен, гладък слой. Като одеяло.
Запотен, вдигнах очи от земята, погледнах го и едва устоях на изкушението да го набуча на греблото. Той седеше на шезлонг на няколко метра от мен, увит с дебело яке, което при нормални обстоятелства би трябвало да стои в гардероба още два месеца, пиеше кафе и гледаше как работя.
— Слушай какво — предупредих го, — вече постави на сериозно изпитание търпението ми, като ме накара да застилам със слама проклетата градина. Това се прави напролет, Джо, не наесен.
— Ако разбираше нещичко от зазимяване на градини, щеше да знаеш, че не е така. Прави се веднъж наесен и веднъж напролет. Има огромна разлика.
Огромна разлика, дрън-дрън. Обърнах му гръб и поклатих глава, отново взех греблото и продължих да разстилам сламата. Преди да почине, съпругата на Джо, Рут, бе създала една от най-красивите цветни градини в квартала. След смъртта ѝ той се зае с поддръжката, макар че преди това едва ли бе обръщал особено внимание на цветята. Разбираемо, Джо хвърляше много повече усилия в градинарството от повече хора. Сега, понеже не можеше да използва ръката си, помоли мен да подготвя градината за зимата. Нямах нищо против да поработя, докато той не извади шезлонга, давайки да се разбере, че смята да ме наставлява.
— Ти изобщо слушаш ли ме какво ти приказвам? — възнегодувах.
— Да. Но ще ми е много по-лесно да те слушам, ако вършиш работата както трябва.
Продължих да разстилам сламата и да говоря, разказах му какво се случи в Индиана и за срещата си с Таргънт миналата нощ. По погледа му личеше, че цялото му внимание е в разстилането на сламата, но от време на време изръмжаваше, давайки знак, че следи и разказа ми.
— Сега ченгетата и тук, и в Индиана искат да ми лепнат две убийства.
— Това е голям успех дори за теб. Едно убийството е нормално, но две — това вече е голямо постижение.
— Имам чувството, че и ченгетата са доста впечатлени.
— Ами Карън?
— Дали е впечатлена?
— Не, имам предвид как го приема.
— Не много добре. Или може би твърде добре, като се има предвид за какъв негодник беше омъжена.
— Казваш го с голямо задоволство.
— Така ли?
— Аха. Не ми е приятно да научаваш лоши новини от мен, но… Слушай, мисля, че тия луковици не са заровени достатъчно дълбоко.
— Коя е лошата новина?
— Казах ти петнайсет сантиметра, минимум, Линкълн Пери. Трябва да са по-дълбоко, за да не измръзнат. Най-важното при есенното засаждане е дълбочината.
— Зарових ги на петнайсет сантиметра.
— Не мисля…
Въздъхнах и се обърнах.
— Джо! Коя е лошата новина?
Той се намръщи на цветните лехи и пак ме погледна:
— Не те засяга пряко, но не е много благоприятно за Карън.
— Казвай.
— В деня, когато ти отиде в Индиана, ми се обади Кал Ричардс. Таргънт го е разпитвал за теб, интересувал се дали си склонен толкова да намразиш някого, че да го накълцаш с бръснач.
Кал Ричардс бе детектив в отдел „Убийства“ на кливландската полиция, с когото бях работил едно лято.
— Чакай да отгатна… Кал ги е посъветвал веднага да ме окошарят.
— Не, сигурно тъкмо се е бил върнал от почивка, защото е бил в добро настроение. Казал им, че си губят времето с теб. Те го уверили, че не те подозират сериозно. Това може би се е променило след самоубийството в Индиана, но така поне са казали на Ричардс.
— Хубаво.
— Ричардс ми каза… разбира се, придружено със задължителните заплахи какво ще ми се случи, ако издам на някого… та, каза ми, че Таргънт и хората му се интересували от няколко разговора между Джеферсън и неговия брокер, инвестиционен специалист или както другояче се нарича финансовият му съветник.
— Така ли?
Вятърът се усили, разроши оредялата прошарена коса на Джо, подхвана едно облаче пара от чашата му и я понесе към навъсеното небе. Джо говореше небрежно, но лицето му се беше променило, бе потъмняло и изглеждаше напрегнато.
— Според този човек Джеферсън се интересувал колко пари в брой може да събере и за колко време. Не споменал причината и когато финансистът го попитал, му казал да си гледа работата. Искал да продаде колкото може повече за максимално кратък срок.
Намръщих се:
— Занимаваше се с фирмено право. Може би е участвал в нещо, което всеки момент е щяло да се провали, и се е опасявал, че ще наложат запор на средствата му при разследването.
Джо изръмжа, но не в съгласие. Достатъчно отдавна се познавахме и знаех значението на всичките му изръмжавания.