— Ако се е боял от разследване срещу него, не мислиш ли, че вече щеше да е излязло наяве? Някой щеше да се обади, че го разследват. Пък и не знам някой да изтезава хората с бръснач и запалка за провал на финансова машинация.
— Половината дейност на мафията са финансови престъпления. Разбирам обаче какво имаш предвид. Каква е твоята теория?
Той сви рамене и отпи глътка кафе.
— Има няколко възможни причини някой да иска да обърне всичките си активи в пари за много кратко време. Ти каза едната. Другата е, че може би е искал да офейка, да избяга от нещо. За това обаче няма доказателства. Тъй че какво остава? Какво е могъл да направи с толкова пари?
Заклатих се на пети, приведох се като бейзболист дебнещ да хване топката, после се досетих какво има предвид и го погледнах.
— Откуп. Мислиш, че някой го е изнудвал.
Той отново сви рамене:
— Стори ми се една възможна причина за разговора му с финансовия съветник. Ако това е случаят, значи Джеферсън може би не е изплатил целия дълг. Затова споменах Карън.
Замислих се, спомних си страха ѝ, как подскачаше при най-малкия порив на вятъра, сякаш нервите ѝ бяха оголени като електрически кабели, хвърлящи искри при всяко докосване. Парите ли бяха причината? Дали някой я притискаше за пари?
— Не се вживявай много — продължи Джо. — Просто подхвърлям идеята. Това е единствената информация, която знаеше Ричардс.
Изтръсках ръкавиците си от сламата и ги свалих. Джо се изправи и сгъна шезлонга със здравата си ръка, като го опря на бедрото си.
— Мисля, че ще е най-добре да стоиш настрана, Линкълн Пери.
— Малко е късно за такъв съвет, но наистина така смятам да направя.
Той за последен път погледна лехите, намръщи се и поклати глава. Изобщо не беше доволен от работата ми, но цветята явно щяха да оцелеят до пролетта.
— Този следобед на физиотерапия ли си?
— Чак утре.
— Добре. Аз ще отида в кантората. Може да се обадя на любимите ни адвокати да проверя дали нямат нещо за нас. Понякога се налага да им напомняме да пуснат някоя задача и на нашата агенция.
Той можеше да ми помогне в тази работа, можеше да се включи. Исках да видя дали ще се хване на уловката.
— Нищо свързано с Джеферсън, надявам се.
— Не.
Той кимна и тръгна към къщата.
— Благодаря за помощта в градината. Късмет, Линкълн.
Взехме си довиждане, излязох на улицата, отключих пикапа, качих се и запалих двигателя. „Късмет“. Същото, което бях казал на Карън снощи. Преди да си тръгна и да я оставя сама с проблемите ѝ. Съвпадение ли беше? Сигурно. Сигурно беше съвпадение.
10.
Денят мина бавно. Имаше работа, но нищо, изискващо особено усилие или съсредоточаване. Най-вече компютърни проверки, няколко издирвания и търсене в имотните архиви. Тръгнах си в пет, върнах се вкъщи, преоблякох се и слязох в залата за фитнес.
След един час на уредите излязох да потичам. Октомври е един от любимите ми месеци за тичане, достатъчно е прохладно, за да се почувстваш зареден с енергия, но не е толкова студено, че да затрудни дишането ти. Тичах трийсетина минути, по „Роки Ривър драйв“, надолу до парка, после през реката. Леко докоснах с ръка една от железните арки на моста, както правех винаги, когато минавах по него — за да си спомня как партньорът ми за малко не се удави в реката, за да благодаря на Бог, че оцеля. Върнах се в залата запотен и задъхан. Колата на Ейми беше на паркинга.
Забавих крачка, сърцето ми биеше силно, дишах учестено. Зарадвах се, че я виждам, но и веднага застанах нащрек. От последната ни среща си бе тръгнала ядосана — или поне разстроена — и оттогава не бяхме говорили. Сигурно е гледала в огледалото, защото отвори вратата и слезе от акурата, преди да стигна до нея. Носеше дънки, бяла фланелка без ръкави и риза върху нея. Изглеждаше крехка и стройна, както винаги. И както винаги — красива.
— Здравей.
Не съм много по многословните встъпителни реплики.
— Здрасти. — Държеше някакво листче и се мръщеше. — Май добре направих, че пропуснах разходката до Индиана, а?
— Джо ли ти каза?
— Не.
— Откъде тогава разбра?
— От това.
Подаде ми листчето. Беше разпечатка с надпис „Асошиейтид прес“ отгоре. Първият ред гласеше „Моргантаун, Индиана“. Нямаше заглавие, но първото изречение даваше достатъчно ясна представа за статията.
„Единственият свидетел на самоубийство край Моргантаун в четвъртък вечерта е частен детектив от Охайо, който прави връзка между жертвата и наскоро убития ѝ баща.“