Выбрать главу

11.

Първото, което изпитах, когато дойдох в съзнание, бе смразяващ ужас — бях ослепял! Бавно дойдох на себе си, бях отпаднал, но когато съвсем се свестих, примигнах и се опитах да фокусирам, установих, че нищо не виждам. Само мрак. За няколко ужасни секунди изпитах страх, който досега не познавах, страх, че съм загубил зрението си, може би за постоянно. После почувствах плата върху лицето си и осъзнах, че на главата ми е нахлузена торба, вързана на врата ми.

Някой ме сръга в ребрата.

— Събуди ли се?

Сетивата ми се възвръщаха — лежах на земята, на студената, мокра трева, ръцете бяха вързани зад гърба ми, не с белезници, а с онази невероятно тънка найлонова корда, която се използва в полицията. На главата ми бе надяната торба от много дебел плат, който не пропускаше абсолютно никаква светлина. Облизах сухите си устни и присвих болезнено очи, когато напипах дълбока рана с металически вкус. Болката зад дясното ми ухо постепенно се усилваше.

— Кажи нещо.

Отново ме сръгаха в ребрата, вероятно с твърда обувка.

— Махни тази торба от главата ми, бе, кретен.

Непознатият се изсмя:

— Аха, значи се събуди.

— Махни торбата. Не мога да дишам.

Щом го казах, почувствах, че наистина не мога да дишам, с мъка се овладях да не започна да се задъхвам, борейки се отчаяно за глътка въздух.

— По-добре да не я свалям. Тази торба е добра алтернатива за теб, Линкълн Пери. Тя ни дава шанс да поговорим. Другата възможност е да поумреш. Затова мисля, че ще предпочетеш да не я махам.

Хвана торбата и част от косата ми, дръпна ме нагоре. Когато застанах на колене, ме пусна.

— Стой така.

Коленичил, с вързани ръце и торба на главата, се чувствах като на екзекуция. Опитах се да се изправя, но той опря крака си в гърба ми и ме изрита така, че пак да падна на колене.

— Не мърдай. Стой така и говори. Ако слушаш, тази вечер ще се прибереш вкъщи.

Отново облизах устни, от слюнката засъхналата кръв се разтвори и вкусът ѝ изпълни устата ми.

— Кой си ти?

— Човек, който има много общи неща с теб. Затова предпочитам да поговорим, вместо да умреш. Да, определено имаме много общо.

Не коментирах. Чаках да каже още нещо.

— Не ти трябва да ме познаваш, Линкълн Пери. Аз те познавам и това е важното. Знам кой си, знам какво е станало с живота ти, знам кой е важен за теб. Знам, че снощи беше у Карън Джеферсън, че тази сутрин работи в градината на партньора си и че прекара голяма част от вечерта с онази хубава журналистка. Изглеждаше разстроена, когато си тръгваше. С какво я огорчи?

— Казах ѝ, че искам да правя извратен секс със завързани ръце и торба на главата.

Той се засмя:

— Хубаво, Линкълн. Много хубаво, че пак влизаш във форма и се опитваш да скриеш страха си. Възхищавам ти се за това. Само недей да преиграваш.

Чух тракане от вкарване на куршум в цевта на пистолет и почувствах допира на метал в главата ми.

— Не потискай страха си, Линкълн. Аз съм човек, от когото трябва да се страхуваш, нищо че обещах да се прибереш вкъщи тази вечер. Не забравяй това.

Дръпна оръжието и аз осъзнах, че съм прехапал ранената си устна и кръвта отново тече свободно.

— Напоследък ми създаваш проблеми — отбеляза той, като ме заобиколи от лявата ми страна.

Чувах само шепота на вятъра и гласа му. Не знаех къде се намираме, но явно бе на усамотено място. Тази мисъл не ме успокои много.

— Вярвам, че си се забъркал в това по невнимание — продължи похитителят ми. — Просто лош късмет. Сега обаче трябва да разнищим проблема.

— Добре.

Когато говорех, устните ми се търкаха в грубия плат.

— Какво стана в Индиана? Защо отиде там и какво стана?

Запазих мълчание за минута, но осъзнах колко е безсмислено. Ако не му кажа нищо, той щеше да ме принуди. Имаше смисъл, ако пазех някаква важна тайна. Не пазех обаче никакви тайни. И без това от вестниците можеше да научи всичко, което кажех.

— Отидох да търся сина на Джеферсън и да му кажа, че баща му е мъртъв и той е богат. Когато го намерих, той се гръмна пред очите ми.

— Колко дълго беше при него?

— Две минути, най-много.

— Каза ли ти нещо?

— Да.

— Какво?

Почувствах леко напрежение в гласа му.

Подвоумих се.

— Какво ти каза?

— Каза ми името ти и какво се опитваш да направиш. В момента десетина ченгета те издирват.