— Мамка му.
По лицето и врата ми имаше кръв и кожата ми бе по-бледа от всякога. Изплакнах се със студена вода и изцапах бялата кърпа с кръв. След като се измих, видях, че положението не е чак толкова сериозно. Раната на устната бе пуснала много кръв, но не беше нещо особено — само дълбоко цепване от вътрешната страна. Вероятно трябваше да ѝ сложат няколко шева и със сигурност щеше да се наложи да ме проверят за сътресение. Не знаех с какво ме е ударил, може би с палка или с бокс, но ме зашемети като с бейзболна бухалка.
Опипах тила си и напипах две големи цицини. Извадих шишенце ибопруфен от шкафчето, лапнах няколко хапчета и ги прокарах с малко вода. Едва ги бях глътнал и почувствах, че искат да излязат, коленичих и повърнах в тоалетната чиния. Свих се на пода, едва поемайки си въздух, и опрях главата си на ваната. Студеният порцелан ми подейства добре. След няколко минути отново пробвах да взема ибопруфен и този път не повърнах. Отидох в кухнята, напълних найлонова торбичка с ледени бучки, сложих я на дивана, легнах и положих главата си върху нея.
— Мамка му — изругах отново.
И преди ме е боляла глава, например веднъж, когато си я фраснах в една тухлена стена, но това беше съвсем друго. Сътресенията са опасни. Черепните фрактури — още повече. Помислих си, че ако заспя сега, може никога да не се събудя.
След две минути изгубих съзнание.
Събудих се след около два часа, по врата ми се стичаха струйки студена вода от разтопения лед. Размърдах се, пробвах координираността на движенията си. Всичко изглежда наред. Главата ме болеше, но не силно колкото преди. Зрението ми се беше прояснило.
— Ще мина без болница — заявих на глас.
И без това щяха да ме оставят да чакам час-два в спешното. Можех да ходя, да говоря и нямах силно кръвотечение, което в кливландската болница те изпраща на последно място в списъка с чакащите. Глътнах още няколко ибопруфена и за да намаля отока, отново легнах.
Нападателят ми беше казал, че ще ме оставят на мира, ако стоя настрана. Този идиот не разбираше, че щях да стоя настрана. Докато той не ми нахлупи торбата на главата.
Втора част
Стари грехове
12.
Намерих снимката на сутринта. Обикновена фотография на нискокачествена хартия, пъхната в задния джоб на дънките ми. Не я бях забелязал през нощта, но тогава бях адски съсипан. Освен това снимката не тежеше много, за да ми направи впечатление. Поне докато не я погледнах.
Беше близък план на главата и торса на Алекс Джеферсън. Беше гол и през гърдите му преминаваха два диагонални прореза, събиращи се в долния край на снимката, като горната половина на буквата X. Кръвта изглеждаше повече черна, отколкото червена и раната трябва да беше прясна, защото тъкмо бе започнала да кърви върху кожата и сивите косми на гърдите му.
Устата му бе запушена с водопроводно тиксо, покриващо долната половина на лицето му, очите му бяха изцъклени от болка и ужас. Прошарената му коса бе разрошена и сплъстена на челото му, кожата му лъщеше от пот. През седмицата на убийството температурите бяха спаднали, нощите и сутрините, като онази, когато Таргънт и Дейли дойдоха в залата за фитнес, бяха студени. Замислих се каква болка може да накара тялото да плувне в пот в такава студена нощ.
Постоях известно време втренчен в очите му. Онази вечер на паркинга на клуба бях замахнал към тях. Може би улучих носа му, но когато почувствах счупването на кост под юмрука ми и видях как краката му се подгъват и той се свлича на земята, очите му бяха онова, което ме бе предизвикало да го нападна. Самодоволството, арогантността, чувството, че държи света на дланта си, че контролира всичко. Това исках да премахна, но не успях. Малкото кръв на асфалта не повлия нито на йота живота му, а коренно промени моя. Следващия път, когато го видях, светът все още бе негов и очите му го показваха.
Вече не. Погледнах снимката и видях, че всичко, което мразех в изражението на лицето му, е изчезнало. Светът се бе отскубнал от дланта му, изтръгнат рязко, гневно, жестоко, оставяйки един влиятелен човек абсолютно безпомощен на края. Светът често прави така.
Поседях няколко минути сам в спалнята, със снимката в ръка. Трябваше да я дам на полицията — тя бе веществено доказателство, свързано с разследване.