— Полицията ли ти каза?
— Не пряко. Мисля, че парите са важни. Ликвидирането на активи малко преди убийството може да означава, че е бил изнудван.
— Знам. И част от парите липсват.
— Какво?
— Така ми казаха от полицията. Нямах представа за това. Те обаче са проверили и се оказва, че петдесет хиляди долара са изчезнали.
— Само толкова?
— Така ми казаха.
Петдесет бона били изчезнали. Джеферсън се е опитвал да събере още пари в брой. В живота му се беше появила заплаха, напомняща му за стари грехове. Каквото и да е направил в миналото, трябва да е било сериозно. Петдесетте бона явно не бяха достатъчни за покриване на дълга му. Животът му — също.
— Ще започнем с един телефонен разговор.
— На кого ще се обаждаш?
— На никого. Всичко е започнало с едно телефонно обаждане и трябва да разберем какво е станало. Каза ми, че през нощта, когато сте говорили за случилото се, съпругът ти е споменал за някакво обаждане в два часа през нощта.
Карън кимна:
— Каза, че в такъв случай или е грешка, или ще промени живота ти.
— Точно така. Снощи негодникът, който ме нападна, спомена нещо подобно. Каза, че Мат Джеферсън се е обадил на съпруга ти за помощ и той — убиецът — трябвало да плати цената. Плащал я в продължение на пет години.
— Нямам представа какво означава това.
— Не съм и очаквал. Искам да вземеш разпечатка от телефонните обаждания. Все пак си негова вдовица, трябва да уважат молбата ти. Ако вземем разпечатката, ако открием среднощното обаждане, което преди пет години е променило живота на мъжа ти, ще има за какво да се захванем. Поне ще знаем деня на обаждането.
— Няма нужда да подавам молба.
— Как така?
— Алекс почти никога не използваше домашния телефон, говореше само по мобилния. Беше му странна мания.
Разговорите по стационарни телефони се подслушват и проследяват по лесно. Когато някой нарочно ги избягва, това е признак за корупция. Беше интересно, но не коментирах.
— Пак ще трябва да вземем разпечатка.
— Мобилният оператор изпраща подробни сметки на абонатите. Алекс пазеше всички бележки.
— Дали ще има отпреди пет и повече години?
— Много ще се изненадам, ако има, но нека да проверя.
— Ако обичаш. Това е нещо, от което ще мога да започна. Без информация за обаждането нямам за какво да се захвана.
— Онзи ден не искаше да се занимаваш. Искаше да се махнеш от всичко това.
— Така е, но размислих. Убиецът на мъжа ти сам си го изпроси.
Тя ме погледна с безизразни очи, които вече имах чувството, че са развили способност да виждат през стени.
— Е, надявам се да получи онова, което си е изпросил.
— Да. Това е целта.
13.
Беше ни нужен около час, за да прегледаме сметките. Алекс Джеферсън не беше водил много разговори в малките часове, но имаше няколко. Карън беше права — сметките бяха подробни и той пазеше всички бележки от осем години насам. Намерих три среднощни обаждания през последния месец и записах номерата. Единият започваше с код 812 — Индиана. Това трябва да беше първото обаждане на сина му от години. Другите два номера бяха от района. Записах ги и продължих.
Прехвърлих бележките от пет години назад и намерих още едно обаждане. На пети юли Алекс Джеферсън бе получил обаждане на мобилния си телефон в един и трийсет и пет през нощта. Кодът отново беше 812. Разговорът бе продължил единайсет минути. Следващото записано обаждане от неговия телефон, в един и петдесет и две беше до номер с код от североизточно Охайо, между Кливланд и Пенсилвания, район Ащабула.
Прегледах останалите бележки просто защото ги имаше. Още пет обаждания бяха направени около един-два през нощта. Макар че записах номерата, не очаквах да ми помогнат с нещо. Най-интересното бе, че имаше много обаждания от номера с код 812.
— Дали има някъде бележник с телефони? — попитах Карън. — Нещо, на което да пази записани стари номера?
— В кабинета му има класьорче с визитни картички.
Написах ѝ номера с код 812 на едно листче и ѝ го дадох.
— Потърси този. Предполагам, че е бил на сина му.
След пет минути тя се върна и потвърди:
— Според бележника това е бил номерът на мобилния телефон на Мат. Обадих се и вдигна някаква жена, която нямаше представа кой е Мат.
— Сигурно е спрял да го използва преди няколко години. Последното му обаждане е от друг номер. Достатъчно беше да знам, че някога е бил негов.
— Вече имаме напредък, нали?
— Не знам, но направих списък на телефонните номера и кога е разговарял с тях. Ще потърся информация на още няколко места и съвсем скоро ще се заема с това. — Замълчах за момент и добавих: — Да се надяваме, че няма да съм сам.