— Е, няма да постигнем много, ако киснем в кухнята. По-добре да отидем в кантората.
Погледнах часовника.
— Колко трябваше да продължи физиотерапията?
— Един час.
— Ще те приемат ли по-късно, ако им кажеш, че нещо важно те е задържало?
Той сви рамене:
— Може би.
— Отиди тогава на физиотерапия. — Джо понечи да поклати глава, но аз вдигнах ръка. — Отивай, Джо. Казах, че твоето здраве е най-важно, и говорех сериозно. След като свършиш, ела в кантората. Ела и ми помогни.
Той се поколеба, но кимна. Когато излязохме, отидох при пикапа. Джо тръгна към колата си, но спря и се обърна.
— Благодаря.
— Извинявай — в същия момент изрече той.
Кимнахме си един на друг. Качих се в пикапа и потеглих. Отдавна не се бях чувствал толкова добре.
Толкова добре, че за малко да забравя проблемите си.
Таргънт и Дейли цъфнаха по-малко от петнайсет минути след като влязох в кантората. Бях успял само да включа компютъра и да открехна прозореца, за да пусна малко свеж есенен въздух в стаята. Чух стъпките им по стълбите, когато сядах на стола си. Отначало си помислих, че Джо е решил да пропусне физиотерапията. После някой почука на вратата и аз почти се досетих кой може да е.
Отворих и Таргънт ми се усмихна лъчезарно.
— Добър ден, господин Пери.
Влязоха. Дейли носеше черна кожена чанта. Мина покрай мен и се настани на един от старите пластмасови столове в средата на помещението, реликви от Общинския стадион на Кливланд. Таргънт също влезе, но остана прав.
— Какво искате?
— Онази вечер много бързахте и не успяхме да си довършим разговора.
— За мен разговорът е приключен, Таргънт. Освен това имам работа. Затова дано да е за нещо важно, защото ако идвате само на посещение, ще ви помоля да си тръгнете.
Той кимна и ме изгледа странно.
— Като заговорихме за посещения, да не би наскоро да сте ходили на място, където не сте добре дошъл?
— Не.
— Защото… — посочи първо окото, после — устната си — … изглеждате малко променен в лицето.
— Да. Това ми е от човека, когото трябва да арестувате.
Знаех накъде отива разговорът и нямаше да е в моя полза. Бях длъжен да подам сигнал за нападението. Бях изчакал, защото исках да говоря с Карън, а като отида сам, имах по-голям шанс да е искрена с мен, когато я разпитвам за изнудването. Сега действията ми се обръщаха срещу мен.
Таргънт сбърчи вежди:
— Човекът, когото трябва да арестуваме?
— Снощи ме поразпитаха за някои неща. Доста агресивно. Един тип ми нахлузи торба на главата и искаше да знае какво е станало със сина на Джеферсън в Индиана.
Таргънт погледна Дейли. Когато отново се обърна към мен, по лицето му се четеше само гняв.
— Разпитвали са ви за сина на Джеферсън?
— Да.
— Значи някой сериозно е загазил. Ако някой е пропуснал да ми предаде този доклад, пряко свързан с разследването за убийство, което водя, може да очаква сериозни неприятности. Явно сред нас има малоумник. Защото съм сигурен, че сте подали сигнал и че е съставен полицейски протокол, но въпреки това аз не съм го получил.
Поклатих глава, без да отмествам поглед от очите му.
— Не? — Ниският глас на Таргънт издаваше кипящ гняв, който той едва сдържаше. — Срещнали сте се… не, били сте нападнат от човек, за когото имате основания да подозирате, че е замесен в убийство, и не сте сметнали за необходимо да уведомите полицията? Това ли да разбирам?
— Исках да поговоря с Карън.
— Тя ли разследва убийството?
— Не.
— Вие ли го разследвате?
— Не. — Замълчах за момент, но заговорих пак, преди да успее да ме прекъсне. — При последния ни разговор, се държахте като абсолютен идиот, детективе. Препречихте пътя ми, изнесохте ми развлекателна сказка за някакъв филмов сценарий и изобщо ми изгубихте времето. Нима очаквате, че ще горя от желание да се срещнем отново?
— Очаквам, че горите от желание да разкрием това престъпление. Като криете такава информация, никак не ни помагате, Пери. Били сте полицай и трябва да го знаете.
— Слушайте, Таргънт, и да бях дошъл снощи, нямаше да има полза. Нападателят го няма, пък и каква следа можех да ви дам? Никаква. Щях да ви представя само някакъв несвързан разказ и да ви покажа сините си.
— Скрили сте важна информация по разследване за убийство…
— Сега ви я давам. Мислите ли, че щяхте да разкриете престъпника, ако ви се бях обадил в два през нощта? Стига. Сега ви казах какво стана и това трябва да ви е достатъчно. Можем цял ден да спорим за това, но ако наистина искате да разнищите случая по-бързо, както твърдите, ще осъзнаете, че това не ви помага много. Ако имате желание да се правите на мъж пред мен, продължавайте в този дух. Можем да пропилеем колкото часове поискате.