— Добре — измърмори той. — Няма да спорим за това, но и няма да си тръгна. Искам да обсъдим нещо.
— Няма какво да обсъждаме.
— Така ли мислите?
Очите му се промениха, гневът се смени с безизразното изражение на комарджия, държащ в ръцете си комбинация, за която е сигурен, че другите не подозират.
— Така мисля.
— Не искате да си поговорим дори за един руснак на име Тор?
Втренчих се в него, като се стараех да не издавам емоциите си. Надявах се, че няма да чуят учестеното биене на сърцето ми.
— Не познавате ли руснак на име Тор? Мога да пробвам да произнеса второто му име, но едва ли ще успея с толкова много съгласни. Или пък бяха гласните?
— Какво общо има той?
— Значи все пак го познавате, а?
— Не съм казал такова нещо. Просто ми кажете защо питате за него. След това можете да се махате.
Таргънт се усмихна, напрежението в гласа ми го развесели.
— След като намерихме трупа на Джеферсън, претърсихме колата му и взехме отпечатъци. Имаше от няколко души, но само един от тях е регистриран в архива ни. Два отпечатъка от дясната ръка на руския мафиот, известен като Тор. Срещу него има обвинения за четири престъпления, разследват го за още трийсетина, но не е осъден за нито едно. Говори се, че е наемен убиец. Ползва се със закрилата на Дайнюс Белов, а за него вече съм сигурен, че знаете.
Думите само преминаваха покрай ушите ми, без да мога да ги осмисля. Единственото, върху което бях в състояние да се съсредоточа, бе споменът за две сини очи, най-бледо сините, които някога бях виждал, очи, сякаш гледащи от дълбините на някой древен ледник. Питаше ме дали познавам Тор. Живото доказателство за това седеше пред него. Навремето Тор бе спасил живота ми. Спаси ме, докато отнемаше живота на неколцина други, но когато ти си оцелелият, не те интересува много другата част на уравнението.
— Този тип много ни заинтригува от самото начало — говореше Таргънт.
Примигнах, втренчих се в него, опитах се да се съсредоточа, да си придам спокоен вид, а не на човек, когото са изритали в корема.
— Да?
— Човек с такава репутация… майко мила! Изглеждаше добро попадение. Проблемът беше, че нямахме мотив, Пери. Единственото, което го свързваше с Джеферсън, бяха двата пръстови отпечатъка. Нищо друго. Нищо в разпечатката на телефонните обаждания, никакви данни, че са се познавали, нищо. После научихме нещо много интересно за вас.
Махна на Дейли, който извади няколко листа от чантата. Таргънт ги взе, разлисти ги и отново заговори:
— Сигурно познавате детектив Суондърс от отдел „Убийства“. Вярно ли е?
Кимнах.
— Така. Оказва се, че преди година с него сте работили по едно и също разследване. Някой пречуква Уейн Уестън. Следите водят към руската мафия, към хората на Белов. Вие сте изиграли важна роля за разкриването на всичко това. Опасна работа, както пишат във вестниците. Интересното във вестникарските статии е, че са пълни с неизяснени подробности. Знаете ли, аз мразя неточностите. Затова поразпитах Суондърс. Той си спомни, че приблизително по време на убийството на Уестън руснаците са имали известни вътрешни противоречия.
Седнах на стола зад бюрото си, облегнах се назад и се постарах да си придам възможно най-отегченото и непроницаемо изражение, на което бях способен. Не ми се удаде много добре.
— Поразпитахме за тези противоречия. Няколко души в управлението и още неколцина във ФБР внимателно наблюдават руснаците. Добре си спомниха случая. Оказва се, че трима от хората на Белов просто са изчезнали. — Таргънт щракна с пръсти. — Пуф. Един ден са тук, сеят хаос из града, а на следващия вече ги няма. В същото време вие, човек, който по всяка логика трябва да създава сериозни главоболия на руснаците, все още сте тук. Знаете ли какво мислят някои от момчетата, които разследват тези негодници? Струва им се адски странно.
— Ако сте намерили отпечатъци от този Тор и всичко това е вярно, трябва да говорите с него, не с мен.
— Говорихме с него. Или поне се опитахме. Моментално си извика адвокат и той го измъкна. Чудя се дали не му зададохме неподходящи въпроси.
— Не бих се учудил. Никой от въпросите, които ми задавате, не звучи особено смислено.
— Вие имате мотив. Тор няма, поне не явен. Но ако докажем, че между вас има връзка, Пери… Мамка му, ще стане адски интересно.
Облегнах се назад и се усмихнах.
— Таргънт.
— Да?