— Изчезвайте от офиса ми. Незабавно. Напоследък много ми досаждате, но днес прекалихте. Няма да търпя повече глупостта ви.
Станах, отидох при вратата и я отворих, погледнах го очаквателно.
— Мислите ли, че не можем да ви свържем с него? — попита Таргънт.
— Изчезвайте.
— Мисля, че можем — отбеляза той, като отиваше към вратата. — Мисля, че отдавна се познавате с този човек.
Излязоха и аз затръшнах вратата след тях. Чух бръмченето на колата им на паркинга, погледнах часовника и се почудих кога Джо ще се върне от физиотерапията. Може би той щеше да ме посъветва какво да правя с един призрак с руски акцент и прозрачни сини очи.
14.
Обичайното изражение на Джо наподобява тъжна усмивка. Когато го видиш разтревожен, все едно гледаш лицето на войник, останал сам в окопа, привършващ боеприпасите и с цял вражески батальон настъпващ срещу него. Накратко, не действа много окуражаващо.
— Тор — измърмори той, като се наведе над бюрото си и започна да огъва металната линия, сякаш смяташе да я използва за самозащита и пробваше здравината ѝ.
— Да.
— Мамка му.
— Да.
— Ти ли му плати да убие Джеферсън?
— Ами, не.
— Мамка му.
Той допря двата края на линийката, поставяйки на изпитание еластичността ѝ, и ме погледна, сякаш очакваше катастрофално бедствие.
— Мисля, че вече постигнахме съгласие по този въпрос — отбелязах.
Той остави линийката на бюрото.
— Това развитие на нещата е повече от обезпокоително, Линкълн Пери. Живеем в малък град. Вероятността Тор да е бил замесен случайно е малка.
— Дали не блъфират?
— Мислиш, че Таргънт търси начин да те притисне и опипва почвата?
— Не е изключено.
— Значи е напипал адски добър начин. Ако се поразрови, може да установи, че предполагаемата връзка между тебе и Тор, е много реална. Това ще създаде известни проблеми.
— Ако не е блъф, какво, по дяволите, е правил Тор в колата на Джеферсън?
Този въпрос накара Джо да се намръщи още повече. Той отново взе линията и започна да я огъва.
— Възможно ли е негодникът, който те нападна на „Чатфийлд“, да е бил руснак?
Поклатих глава:
— Говореше с чист акцент от Средния Запад.
— Може причината да е проста. Джеферсън да е защитавал Тор в съда или нещо такова.
— Таргънт каза, че не са открили връзка между Тор и Джеферсън. Ако имаше нещо явно, например Джеферсън да е работил за хората на Белов, щеше да излезе.
Джо замълча. Седях с крака върху бюрото и гледах през прозореца. Някой беше спрял отдолу и бе оставил уредбата в колата да работи, рап музиката беше достатъчно силна, за да накара стъклата да треперят.
— Може да се отбия при Тор.
Джо ме погледна, сякаш бутах врата, на която има надпис „Дръпни“.
— Блестяща идея, Линкълн Пери. Ченгетата се опитват да ти лепнат убийство въз основа на подозрения за връзката ти с тоя ненормалник, връзка, за която ти си отрекъл, а сега искаш „да се отбиеш“ при него?
Свих рамене:
— Може би ще обясни някои неща.
— Може би ще ти пререже гърлото.
Последния път, когато го видях, Тор заби ловджийски нож в бедрото на друг човек. Може би Джо имаше право.
— Значи ще действаме, сякаш не знаем тази малка подробност, така ли?
Той се намръщи:
— Това също не ми харесва, но ми изглежда най-умно за момента. Не трябва да забравяш, че си заподозрян, Линкълн Пери. Съобразявай начина си на работа с това.
Замълчахме няколко минути, рапът още бумтеше под нас, Джо огъваше металната линийка.
— Ако отида при Тор и му задам само няколко въпроса… — започнах, но Джо ме прекъсна.
— Има и други неща, които можем да направим — изръмжа. — Трябва да проверим телефонните номера.
— Джо, стига. Ако Тор е замесен, мисля, че е безпредметно да се занимаваме с телефонните номера.
— Защо? Само преди час твърдеше, че са важни. Сега само защото някой е споменал името на Тор, ти си готов да грабнеш пистолета и да хукнеш подир него. Свърши някаква детективска работа. Така се разнищват тайни. Свърши ли изобщо нещо, докато ме нямаше, освен да слушаш глупостите на Таргънт?
— Чаках да чуя мъдрия ти съвет.
— Хубаво, защото съм готов да ти го дам. Първо, мисля, че трябва да стоиш далеч от руската следа. Колкото може по-далеч. Ако започнеш да се навърташ около тези момчета, Таргънт веднага ще надуши. Второ, трябва да разберем какво означават тези среднощни обаждания. Не се отказвай от тях само защото Таргънт те е погнал.
Кимнах и извадих списъка на обажданията. Общо седем, разделени от петгодишен интервал. Дадох на Джо трите телефона от по-пресните обаждания, запазих трите от по-отдавнашните за себе си. Четвъртият номер нямаше значение — знаех, че е бил на Мат Джеферсън.