Захладя, а Пол Брукс бе само по тънката риза. Въпреки това не изглеждаше да му е студено. Седеше и гледаше лицата ни с доволното изражение на разказвач, който е успял да омае слушателите си.
— Какво стана после? — попита Джо.
— Вие как мислите? Извикахме полиция. Разпитаха Мат и всички други. Мат беше доста разстроен и го разбирам. Искаше да говори с баща си. Може би му се е сторило, че ченгетата прекаляват с въпросите. Обади му се и той му казал само да отговаря на това, което го питат, и да им съдейства. После Алекс се обади на моя баща, за да се увери, че Мат казва истината.
— Научихме повече, отколкото очаквахме — призна Джо.
— Да, много интересно, но не виждам какво общо може да има с убийството на Алекс Джеферсън и самоубийството на сина му. Струва ми се, че търсите под вола теле.
— Коя беше жертвата? Беше ли от гостите на партито?
— В известен смисъл. Работеше във фирмата, която осигуряваше храната за партито. Беше едва двайсетгодишна, доколкото си спомням. Почти дете. Пренасяха разни неща от винарната в къщата и я бяха оставили да почисти. Оказа се грешка.
— Ами убиецът?
Брукс преметна единия си крак върху другия.
— Излизала с него няколко пъти, после се опитала да го разкара. Нехранимайко с огромно полицейско досие. Живееше във фургон на няколко километра оттук. Лесно се е промъкнал.
— Арестуваха ли го?
— Арестуваха го и го осъдиха. Още е в затвора.
— Знаете ли името му?
— Анди Доран. Момичето се казваше Моника Хийт.
— Интересна история — отбеляза Джо.
— Да, интересна. Предполагам, че това дава отговор и на въпроса ви за телефонното обаждане. Не мога да си представя обаче с какво може да ви е полезно за разследването.
— Никога не се знае.
Брукс изглеждаше скептично настроен:
— Може би. Всичко това много разстрои баща ми. Наистина, Анди Доран не беше сред гостите, но все пак… момичето обслужваше партито, нали разбирате.
— Никой друг ли не е видял или чул нещо? — попита Джо. — Мат Джеферсън ли беше единственият свидетел?
— Да.
— Значи той е разпознал извършителя, Доран. Така ли? — вметнах аз.
Брукс понечи да кимне, но се замисли и поклати глава:
— Честно да си кажа, не помня. Имам чувството, че разпозна колата му, но не и самия Доран. Не съм сигурен.
— Доста трудно е да осъдиш някого само с един свидетел.
— Имаха много повече основания. Във фургона на Доран откриха сигурни доказателства, пък и с това полицейско досие… Преди процеса шест пъти променя версията си за случилото се.
— Казахте, че Мат се обадил на баща си, защото се е засегнал от начина, по който са го разпитвали. Какво имахте предвид?
— След като беше единственият свидетел, предполагам, че ченгетата са водели разпита малко по-агресивно от необходимото. Може би се е почувствал, сякаш подозират него.
— Стига бе — възкликна Джо. — Сякаш подозират него?
Брукс усети накъде бие и се усмихна:
— Не си правете прибързани изводи, детективе. Изпратиха в затвора правилния човек. Проверете материалите от делото, ако искате, но съм почти сигурен, че ще се съгласите със съдебните заседатели.
— Добре ли познавате семейство Джеферсън? — попитах аз.
Той сви рамене:
— Не особено. Баща ми ги познаваше повече.
— Какво ви е мнението за двамата? За Алекс и сина му?
— Не ги познавах толкова добре, че да давам оценка. Но ми се струва, че нямат голям късмет, не мислите ли?
16.
На връщане по криволичещото шосе не срещнахме друга кола.
— А ти искаше да се откажеш от проверката на обажданията — измърмори Джо. — Искаше да гониш Тор из града и да чакаш да те убият.
— Проверката на обажданията беше отлична идея. Добре, че ми хрумна.
— Хрумна ти, но после се отказа от нея.
— Затова имам нужда от теб. Да стимулираш гения ми.
Той се усмихна и поклати глава.
— Изглежда добра следа, но може да не излезе нищо — отбелязах.
— Кое?
— Ами, всичко. Убийството на момичето, разпита на Матю Джеферсън.
— Много ще се изненадам, ако не излезе нищо. И Джеферсън, и убиецът са споменали за обаждането на сина му. Проверихме тази следа и се оказва, че момчето е било свидетел на убийство. Това е важно.
— Добре, но с какво? Доран изглежда много подходящ за изкупителна жертва. Имало твърди доказателства срещу него, опитвал се да лъже, момчето го разпознало. Къде се намесва Алекс Джеферсън в тази картинка?
— Няма как да разберем, докато не проверим материалите по делото и не разберем какво е станало. Най-логичният извод е, че са го натопили.
— Малко е прибързано да подозираме, че Мат Джеферсън е убил момичето.
Джо ми хвърли бърз поглед и пак се загледа напред.
— Ти твърдеше, че момчето играе главна роля в тази история, а и твоят приятел от снощи явно им има зъб.
— И още как. Само че Доран още е в затвора. Ако го задраскаме от списъка на заподозрените, какво ни остава?
— Може би онзи, който отмъщава на Джеферсънови, е свързан с Доран. Може да му е брат, близък приятел, нещо такова.
— Някой, който толкова да обича Доран, че да е готов да убива за него, но въпреки това е чакал пет години, преди да предприеме нещо?
Джо въздъхна:
— Добре де, няма съвпадение във времето. Въпреки това не трябва да изключваме тази възможност.
— Не я изключвам. Само казвам, че има още много неща, които не знаем.
— Трябва да пробваме да се срещнем с Доран. Повечето затворници, излежаващи престъпления, които твърдят, че не са извършили, са склонни да разговарят с всеки, да не говорим за онези, които наистина са невинни.
— Добро хрумване.
Умълчахме се за известно време. Погледнах в огледалото и видях, че Джо се хили.
— Какво има?
— Много се разбърза.
— В какъв смисъл?
— Преди малко ме предупреди да не прибързвам. Да давам по-спокойно, да изчакам да съберем повече информация.
Още се смееше, когато излязохме на главния път.