Таргънт бръкна в задния си джоб и извади някакво листче. Бавно го разгъна, изглади го върху бедрото си и ми го подаде.
Беше регистрационен формуляр от полицейския арест на окръг Браун, където бях прекарал нощта при посещението си в района. Снимката бе на мъж на средна възраст със зле оформени мустаци, когото не познавах. Беше задържан преди шест часа за възпрепятстване на полицейско разследване.
— Стан Майерс. — Погледнах Таргънт. — Това име трябва ли да ми говори нещо?
— Не знам. Вашето поне му говори много.
— В какъв смисъл?
Той взе формуляра, пак го сгъна и го прибра в джоба си.
— Господин Майерс е частен детектив от Индиана. Това не ви ли говори нещо?
— Не.
— Арестували са го вчера. Опитал се да подкупи служител в щатската полиция да му даде поверителна информация. — Таргънт замълча за секунда. — Информация относно разследването на смъртта на Мат Джеферсън.
— Самоубийство.
— Разследване на смъртен случай при неизяснени обстоятелства. Поне така ми каза Бруър.
— Добре. Приемам. Какво общо има този Майерс с мен?
— Малко ме изненадвате с този въпрос — отбеляза Таргънт. — При положение, че вие сте го наели.
Не отрекох веднага. Може би Таргънт очакваше да си призная, защото присви очи и за момент на лицето му се изписа възбуда.
— Спомнихте ли си? Премина ли временната ви амнезия?
— Не съм наемал този човек. Никога не съм го чувал.
— Имате ли доказателства, че Линкълн го е наел? — попита Джо. — Или всички му вярват, защото звучи убедително?
— Майерс веднага е назовал името му. Казал на Бруър, че друг детектив, на име Пери му се обадил в деня след самоубийството на Мат Джеферсън и го наел да следи разследването.
— Значи отговорът на въпроса ми е…
— Още не. Това е отговорът. Още нямат доказателства, но Бруър работи по въпроса.
Таргънт отмести очи от Джо и ме погледна:
— Твърди, че сте поискали да работи тайно от полицията и когато чул това, отказал. После пак сте му се обадили, повторили сте молбата си и сте му обещали да му изпратите десет хиляди в брой по пощата, ако дори само се опита да измъкне последните сводки. Господин Майерс изглежда не преуспява в този бизнес. Според Бруър припечелвал допълнително като нощен пазач за по десет долара на час. Затова десетте бона го убедили да се пробва. Глупаво решение, разбира се. Сега нещастникът вероятно ще се прости с разрешителното си.
Гърлото ми се бе свило и ме глождеше неприятно, сякаш по средата бе заседнала сламка.
— Знаете, че е клевета. Знаете, че лъже, Таргънт.
Той разпери широко ръце.
— Не го казвайте на мен. Кажете го на господин Майерс. Той е убеден, че изпълнява ваша поръчка. Бруър иска да отидете там. На базата на същите обвинения, както преди. Предупредих го обаче, че при това плащане в брой ще му е по-трудно да го докаже, отколкото си мисли. Очаквах да отричате всичко и това наистина е брилянтна защита. Предупредих го, че не сте откровен, не сте склонен да ни помагате.
— Нямате доказателства. Бруър няма доказателства. Подхвърляте ми информация от втора ръка за десет хиляди в брой, които самият Бруър може да е подхвърлил.
— Намерили са плика. Клеймото е от Кливланд.
Замълчах.
Таргънт се усмихна:
— Да не се разтревожихте?
— Ни най-малко. Просто ми хрумна, че може би вие сте изпратили парите.
— Разбира се. Вие сте жертва на световна конспирация. Извинете ме, че все забравям.
— Нямам излишни десет бона, Таргънт. Ако се съмнявате, проверете банковата ми сметка.
— Да, но Алекс Джеферсън е имал пари и петдесет бона от тях липсват. Изтеглени са в брой и оттогава никой не ги е видял.
— И какво, подозирате, че сам е платил на Линкълн да го убие? — намеси се Джо. — Желязна логика.
Таргънт поклати глава:
— Спомнете си, че може някой да е изнудвал семейство Джеферсън, господин Причард. Къде са отишли тези пари? Вероятно при човека, който е упражнил този натиск върху Джеферсън.
— На какъв натиск може да го е подложил Линкълн?
— Надявах се той да обясни.
— Това е важно — заговорих. — Ако някой наистина е наел този човек, като се е представил за мен… това е много важна следа, Таргънт, и ако откриете кой е бил…
— Някой се е представил за вас. Това ли е вашето обяснение?
Кимнах:
— Да. Аз не съм го наемал и ако сериозно твърди, че съм го наел, какво друго остава?
— Предполагам, че възможностите са две. Или някой се е представил за вас, или вие лъжете.
— Можете да задраскате втората възможност.
— Добре, но какъв е смисълът? А? Защо някой ще се представя за вас? Защо да плаща десет хилядарки на частен детектив, след като няма никаква гаранция, че ще го хванат? Ако беше успял да се добере до полицейския доклад и да ви го изпрати… извинете, да го изпрати на самозванеца, каква щеше да е ползата?
— Не знам.
Той се усмихна и кимна:
— Разбира се, че не знаете. Разбира се. Започва да ми става жал за вас, Пери. Защото, ако не лъжете, излиза, че сте най-големият наивник, когото познавам. Сърцето ми плаче за вас. Но понеже съм добросърдечен човек, ще ви помогна. Всички тези неща, които не разбирате. Всички тези въпроси. Ще ви ги обясня. До последния. Ще го направя за вас.
След тези думи Таргънт кимна на Джо, обърна се и тръгна бодро към колата си, като си подсвиркваше изнервящо.