— Можете да задраскате втората възможност.
— Добре, но какъв е смисълът? А? Защо някой ще се представя за вас? Защо да плаща десет хилядарки на частен детектив, след като няма никаква гаранция, че ще го хванат? Ако беше успял да се добере до полицейския доклад и да ви го изпрати… извинете, да го изпрати на самозванеца, каква щеше да е ползата?
— Не знам.
Той се усмихна и кимна:
— Разбира се, че не знаете. Разбира се. Започва да ми става жал за вас, Пери. Защото, ако не лъжете, излиза, че сте най-големият наивник, когото познавам. Сърцето ми плаче за вас. Но понеже съм добросърдечен човек, ще ви помогна. Всички тези неща, които не разбирате. Всички тези въпроси. Ще ви ги обясня. До последния. Ще го направя за вас.
След тези думи Таргънт кимна на Джо, обърна се и тръгна бодро към колата си, като си подсвиркваше изнервящо.
17.
Можеш да стоиш на брега на някоя река, да гледаш водата и да ти се струва топла и спокойна, дори приветлива, подканваща те да се потопиш в нея. Когато скочиш — изненада; оказва се студена, със силно течение, със скрити корени по дъното.
Така се чувствах сега. Молбата на Карън да открия сина на покойния ѝ съпруг ми се беше сторила съвсем невинна. Толкова много пари за такава обикновена задача. Разбира се, имах едно на ум — все пак бях в списъка със заподозрените на полицията, колкото и назад в него да беше името ми. Пренебрегнах това, водейки се от простата логика, която постоянно обяснявах на хората, когато бях полицай — ако не си извършил нищо нередно, няма от какво да се страхуваш.
Не бях извършил нищо нередно, но с всеки изминал час се страхувах все повече и повече. Последната изненада, това откритие на Бруър, промени всичко. Преди ми изглеждаше, че всичко са случайни съвпадения. Макар че ми създаваха главоболия, можех спокойно да ги пренебрегна, поне така си мислех. Сега нещата се бяха променили. Някой се беше представил за мен, бе вложил десет хиляди долари в това усилие.
— Всичко започна с ходенето ти до Индиана — отбеляза Джо.
Седяхме на капака на пикапа ми. Таргънт си беше тръгнал.
— Така изглежда.
— Ченгетата са дошли да проверят къде си бил по времето на смъртта на Джеферсън и не са намерили улики. Но когато отиде да търсиш сина му, всичко се промени. Нещо е привлякло нечие внимание върху теб.
— Да… на ченгетата.
— Не, Линкълн Пери, на някой друг.
Джо разтърка рамото си и за първи път забелязах колко уморен изглежда. Денят бе изтощителен за него — два часа шофиране след пълен физиотерапевтичен сеанс.
— Върви си вкъщи, Джо. Хапни, вземи обезболяващи и си почивай.
Той престана да масажира рамото си и поклати глава:
— Не, добре съм. Трябва да поработим на компютъра, да разучим за този Доран и да се опитаме да си уредим свиждане. Повече от ясно е, че някой те атакува. Не е зле да се подготвиш за отбрана.
— Доран няма къде да ходи. Утре ще е в същата килия, в която е и днес. Ще изчакаме.
Той кимна и умората му пролича още по-ясно. Накрая се отказа:
— Добре. Но ще започнем рано.
— Да. Отново ти благодаря.
Той махна пренебрежително и отвори вратата на колата си.
— Искаш ли да те закарам?
— Ще се прибера пеша и сутринта ще дойда да те взема. Утре ще разнищим още загадки. От днес имаме напредък.
— Така си е. Денят, в който започна да отбелязваш напредък, случайно съвпада с момента, в който реших да се включа.
— Жалко, че не се включи малко по-рано. Тогава може би лицето ми нямаше да изглежда като премазано от камион.
Той се качи в колата си, понечи да затвори вратата, но спря.
— Спомняш ли си, когато ти казах, че не ми харесва решението ти да изгориш снимката.
— Да.
— Вземам си думите назад.
Прибрах се вкъщи, направих си бъркани яйца и бързо ги изядох, като смятах да сляза да потренирам в залата. Отказах се от тази идея, докато миех чиниите. Нямах енергия за тренировка и не исках да оставам сам тази нощ. Постоянно мислех за Алекс Джеферсън, Карън и Таргънт, но често се сещах и за Ейми. Избърсах ръцете си, взех телефона и ѝ се обадих.
— Свободна ли си тази вечер?
— Може би. Ако „свободна“ означава да седя на дивана и да пия бира, да. Ако „свободна“ означава дали искам да изляза някъде, тогава, не.
— Настроена си да си седиш вкъщи, така ли да разбирам?
— Вече съм се облякла с удобни дрехи. Няма начин да ме примамиш да изляза тази вечер, освен ако не ми предложиш нещо дяволски разтоварващо.
— Какво ще кажеш за голо парти?
— Това най-много харесвам в теб, Линкълн. Изтънчените ти идеи.