Дойде по дънки и блуза с дълъг ръкав — не шити по мярка от най-финия памучен плат, каквито носеше Карън, а от онези, които изравяш от гардероба, когато започнат студените нощи.
— Имам „Бекс“ и „Будвайзер“ — предложих. — Избирай.
— С тази буква ли се изчерпват познанията ти за бирената азбука?
— Не виждам нужда да продължавам нататък.
— „Бекс“.
Подадох ѝ бира и отворих една за себе си. Когато се обърнах, тя ме погледна стъписано и за първи път от няколко часа насам си спомних как изглежда лицето ми.
— О, да, май още не съм ти разказал за миналата нощ.
Тя докосна кожата под окото ми, примигна болезнено и дръпна ръката си.
— Изглежда мноого зле, Линкълн.
— Усещането не е по-добро.
— Разкажи ми какво се случи.
Влязохме в хола и седнахме на дивана. Отпих глътка бира и ѝ разказах какво се бе случило през последните двайсет и четири часа. Когато споменах името на Тор, на загриженото ѝ лице се изписа тревога.
— И Тор ли е замесен? Същият Тор, който кара хората да изчезват, сякаш това е рутинна работа за него?
— Всъщност, мисля, че за него това наистина е рутинна работа.
— Не е смешно.
— Не е.
— Ако полицията намери връзка между него и теб, Линкълн…
— Да. Няма да е добре. В момента обаче Тор не ме притеснява толкова, колкото онзи частен детектив в Индиана. Някой му е изпратил десет бона в брой, като се е представил за мен, Ейми. Това е сериозна инвестиция. Чудя се каква възвръщаемост очакват.
— Да те изпратят в затвора.
— Твърде прямо казано.
— Но е вярно, нали?
— Не знам. Ако беше свързано с Алекс Джеферсън, щеше да има повече логика. Убиецът му е искал да отвлече вниманието на ченгетата. Синът му обаче се самоуби и това променя нещата.
— Двата случая са толкова свързани. Ако направят така, че да изглеждаш виновен за смъртта на сина…
— Ще изглеждам виновен и за бащата — довърших мисълта ѝ и отново се почувствах, сякаш в гърлото ми е заседнала сламка.
Станах, отидох в кухнята и донесох още две бири. Седяхме на дивана, говорехме, пиехме, може би около час. Приказвахме си за Тор, за Джеферсън и за Таргънт. Обичах да говоря с нея. Изпитвах нужда от това. Тя се бе превърнала в онзи човек в живота ми, с когото знаех, че мога да обсъждам и най-тежките си проблеми, човекът, който ще ми даде по-добър съвет от стените на празния ми апартамент — обичайните ми събеседници. Бях живял известно време без такъв човек и макар че можех да продължа все така, не исках. Присъствието ѝ до мен на дивана някак ме разконцентрираше, не можех да се съсредоточа върху разговора, очертанията на бедрото ѝ върху тапицерията и ароматът на парфюма ѝ ме разсейваха.
Тя питаше нещо за Таргънт, когато я прекъснах:
— Онази вечер, когато каза, че можем да бъдем най-много приятели, бях на крачка да те целуна.
Очите ѝ се разшириха изненадано.
— Леле. Много рязко променяш темата.
— Извинявай.
Тя замълча за момент, после измърмори:
— Една крачка, а?
— Може би и по-малко.
— По дяволите. Да бях говорила по-бавно.
Засмя се, но прозвуча напрегнато.
— Може би не трябваше да ти го казвам. Изглеждаше, че добре си обмислила всичко, докато бях в Индиана. И може би си права.
— Аз ли може би съм права? Мислех, че решението е твое, Линкълн.
— Знам. Но откога се доверяваш на решенията ми? Би трябвало да си по-разумна.
Тя понечи да каже нещо, но замълча и поклати глава.
— Какво има?
— Просто моментът е много интересен. Аз се ядосвам за странната връзка, която сме създали, и ти изведнъж решаваш да ме сваляш. Проклета да съм, ако съм знаела, че ще се получи така…
— Не съм решил да те свалям, защото се ядоса.
— Няма да споря, макар че мога.
— Знам.
Тя ме погледна изпитателно:
— Значи бе събрал смелост да направиш първата стъпка, но после се отказа.
— Да, ти уби устрема ми.
— Вечно ще се проклинам за това.
— Лъжкиня.
— В живота си не съм била по-искрена, Линкълн.
Настъпи мълчание, което някак си създаваше атмосфера на комфорт, след няколко секунди се наведох, обгърнах с ръка врата ѝ и я целунах. Тя притисна устните си до моите, нежно, но страстно, после се отдръпна. В очите ѝ се четеше едновременно радост и тъга.
— Кой не е честен сега? — попита тя.
Кимнах:
— Не е честно. Разбирам, Ейми.
Лицето ѝ бе на сантиметри от моето, нежната ѝ коса галеше ръката ми.
— Тогава престани.
— Добре.
Отново я целунах. Тя отново се отдръпна от мен: