Бельото било изпратено в лабораторията на Бюрото за криминални разследвания на щата Охайо, където намерили ДНК от Хийт, но не от Доран или друг човек. При все това прашките „Викториас сикрет“ доста утежнявали положението на Доран, особено в комбинация с полицейското му досие и показанията на пет-шест приятелки на Хийт, според които Моника често разказвала, че сексът с Доран, макар и добър, бил доста груб, че той бил агресивен и необуздан, склонен понякога да я дърпа за косата и дори да се опитва да я души. Никоя не била сигурна за душенето, но две от тях имали някакъв спомен, че — да, може би, много вероятно Моника да е споменавала нещо такова някога.
Сериозни улики, които можели да станат по-сериозни само ако се намери свидетел, видял на местопрестъплението шевролета на Доран и човек с неговото описание в компанията на Хийт на терасата зад винарната.
Този свидетел, Матю Джеферсън от Пепър Пайк, се държал доста странно. Той открил тялото и се обадил на полицията, но не могъл да каже подробности за мъжа на терасата — поне не в началото. На следващия ден младият Джеферсън се явил с преработена версия на онова, което е видял през нощта, и в компанията на баща си. На тази среща студентът по право заявил, че се бил уплашил от полицаите, които се държали агресивно при разпита, и затова забравил да спомене, че забелязал някаква кола на паркинга пред винарната. Колата била стар шевролет „Камаро“, който изглеждал оранжев на лунната светлина. Освен това се оказало, че успял да огледа мъжа на терасата по-добре, отколкото бил казал преди, толкова добре, че можел да прецени ръста му на около метър и осемдесет и забелязал, че има къса стърчаща коса и някаква татуировка на лявата ръка.
Доран твърдял, че има алиби. Бил прекарал нощта в компанията на някой си Дони Уорд, с когото пиели уиски и стреляли по мишени с .22-калибров пистолет. Когато полицията разпитала Уорд обаче, той заявил, че в това няма нищо вярно. Казал, че не е виждал Доран от срещата им в един бар преди няколко дни.
Скоро след убийството на Хийт срещу Доран вече имало свидетелски показания и улики, открити в дома му, а алибито му не струвало нищо. Положението му, разбира се, било безнадеждно, а и не можел да си позволи да наеме адвокат. Служебният му защитник, който не бил работил по нито едно дело за убийство, все пак успял да издейства предложение за споразумение със смекчено обвинение в непредумишлено причинена смърт, настъпила по време на еротични действия, забележете — действия с взаимно съгласие. Два дни преди датата, за която било насрочено делото, Анди Доран получил предложение за двайсетгодишна присъда, което означавало, че може да излежи само десет, ако се държи добре. Изправен пред опасността от доживотна присъда, ако се даде ход на процеса, дори от смъртно наказание, ако нещата се влошат, той приел.
Пет години прекарал в затвора. Държал се добре, не създавал проблеми на надзирателите, не си отварял, много устата. Имал толкова добро поведение, че започнали да му дават най-леката работа, обикновени мързеливи задължения като раз дига не на столовата, миене на пода и изхвърляне на боклука.
Финансовата година беше тежка и бюджетите почти на всички щатски и федерални институции, включително на местата за лишаване от свобода, бяха съкратени. Закриха се много работни места, а на служителите, напускащи по свое желание, не можеха веднага да се намерят заместници. Съкращаването на щата създаваше трудности за всички затвори и така Доран и колегите му от отряда за поддържане на чистотата получили нова задача — да обслужват машината за пресоване на боклука, което преди се извършвало под наблюдението на надзирател. Всички отпадъци, извозвани от затвора, се пресовали, както за намаляване на обема, така и за да се вземат мерки всеки затворник, опитващ се да избяга скрит в торба с боклук, да бъде добре сплескан, преди да бъде натоварен на боклукчийския камион.
Един ден в края на септември не всички отпадъци били пресовани. Анди Доран и двама други се скрили в боклука, били натоварени на камиона и така излезли на свобода. В рамките на четирийсет и осем часа другите двама били арестувани на един паркинг за камиони на шосе I-70, където отишли да си купят хотдог и енергийна напитка „Ред бул“, докато на телевизора над тях показвали снимките им. Анди Доран не бил с тях и според другарите му бегълци последния път, когато го видели, той отивал на север, крачейки през кална пшенична нива.