С Джо научихме всичко това от неколкостотинте страници показания и стенограми от делото срещу Доран, които прочетохме в продължение на няколко часа в Окръжния съд на Ащабула. Докато преглеждах материалите от процеса, Джо отиде в библиотеката и донесе още десетина статии за бягството на Доран от затвора и последвалото неуспешно издирване.
— Можем ли да приемем, че след като този тип е избягал от затвора, първото за което си е помислил, е отмъщение? — заразсъждава на глас Джо.
— Защо не? Ако е лежал пет години за престъпление, което не е извършил…
— Може наистина да е убил момичето. Засега поне не сме сигурни, че е бил невинен.
— Така е, но по логиката, която следваме досега, можем да приемем, че е невинен и че по все още неизвестна причина смята, че Джеферсън е отговорен за вкарването му зад решетките. Пет години затвор са дълъг период, ако си невинен. Достатъчно дълъг, за да натрупаш много омраза. Чел ли си „Граф Монте Кристо“? Освен това Доран е беглец. Къде ще избяга? Откъде ще намери пари? Имал е нужда от средства, а Джеферсън беше богат.
Джо се намръщи и продължи да разлиства документите, но кимна:
— Джеферсън не се е оплакал в полицията. Опитал се е да наеме Тор да убие онзи, който го заплашва. Не е от най-законните начини да си уредиш сметките с някого. Затова може би си прав. Може би е решил да потърси помощ от някого като Тор, защото е знаел, че Доран може да ги разобличи — него и сина му.
— Твърденията на сина звучат абсурдно. Да се появи заедно с баща си в деня след убийството, за да промени показанията си?
— Неубедителни са, затова не би трябвало да осъдят Доран с тях. Бельото на момичето…
— Лесно биха могли да го подхвърлят.
— Да, но въпреки това то е много по-убедителна улика от показанията на Джеферсън. Но в крайна сметка именно той е насочил полицията към Доран. Той е задвижил всичко.
— Нападателят ми от онази нощ ясно спомена периода, през който Доран е лежал зад решетките. Каза, че пет години плащал… после избягва от затвора и веднага се заема да отмъсти на Джеферсън и сина му. Това е и моментът, в който Джеферсън и синът му са се отчуждили. Обзалагам се, че Джеферсън е измъкнал момчето от кашата, но веднага след това го е отрязал. Не е искал да рискува репутацията си, ако се разчуе, че синът му е убиец, но не е желаел и да го вижда повече. Нито да го вижда, нито да си спомня за него.
— Може би си прав, като казваш, че е прекалено ясно, Линкълн Пери.
— В какъв смисъл?
— Защо Доран да ти казва такова нещо? Изглежда ми прекалено лесен начин да издаде самоличността си. Всеки, който знае какво се е случило с Мат Джеферсън преди пет години или дори само да се разрови в миналото, както ние направихме, ще достигне до същото заключение.
— Какво му пука на Доран? Едва ли има нещо да губи — веднъж да се натъкне на полицай, отива обратно в затвора. Едва ли му дреме дали ще привлече допълнително вниманието на ченгетата. И без това вече го издирват.
Джо се замисли и кимна.
— Много ще се изненадам, ако този човек не е Доран — заявих убедено.
— Склонен съм да се съглася с теб. Засега обаче това са само предположения. Освен споменаването на петте години нямаме друго основание да подозираме, че Доран е решил да отмъщава на Джеферсън.
Мобилният ми телефон завибрира. Извадих го, погледнах дисплея и видях, че ме търсят от номера на залата за фитнес. Това беше странно, при положение че не работеше. Вдигнах — беше Грейс.
— Линкълн, трябва да дойдеш. Едни… хора те търсят.
— Имам важна работа — отговорих, като си помислих, че са дошли от застрахователната компания; точно сега не ми се занимаваше с тях. — Кажи им да ми се обадят да си уговорим среща, а не да се появяват така без предупреждение.
— От полицията са — отговори тя, като понижи глас.
— Какво?
— Искат да влязат в апартамента ти и май имат заповед за обиск.
22.
Беше ни нужен цял час бързо каране, за да се върнем в Кливланд, но когато Джо спря на паркинга, те все още чакаха пред апартамента ми. Видях автомобила на Таргънт и две патрулни коли. Вратата към стълбището беше отворена и Таргънт се появи в момента, в който, обзет от гняв, слязох от колата. Държеше съдебна заповед за обиск.
— Това са глупости — заявих, когато ми я показа.