— Съдията не смята така.
— Ще съжалява, когато адвокатът ми ви погне за неоснователен обиск. Нямате абсолютно никакви доказателства, че съм направил нещо нередно, Таргънт. А най-тъжното е, че колкото повече се занимаваш с мен, толкова по-малко работа вършиш по разследването.
— Добре, обади се на адвоката си — спокойно отговори той, като тръгна към вратата. — А за липсата на доказателства, както твърдиш, ще си говорим пак след минутка. Сега не ни се пречкай, докато не свършим.
Обърна се и тръгна по стълбите. Грейс седеше в офиса на залата за фитнес и гледаше загрижено през отворената врата.
— Дойдох да помогна за почистването — заоправдава се тя. — Казаха да отключа, иначе щели да разбият вратата. Не исках да разбиват…
— Няма нищо, Грейс. Не е толкова важно. Правилно си постъпила.
Говорех спокойно, но не можех да скрия гнева си. Джо спря да поговори с Грейс, а аз се качих в апартамента си. Отпред Таргънт тихо инструктираше хората си, но не можах да се съсредоточа, за да чуя какво казва. Когато получиш заповед за обиск, задължаваща те да пуснеш в жилището си група ченгета, чиято единствена цел е да намерят нещо, уличаващо те в престъпление, чувството е на пълно поругаване и унижение. Като полицай многократно бях извършвал такива обиски, но нито веднъж не се бях замислял за това. Сега виждах нещата от съвсем нов ъгъл.
Дейли и още двама, които не познавах, започнаха да свалят книгите от полиците и да отварят чекмеджетата ми. Таргънт остана при вратата.
— Хайде да седнем и да поговорим за причината, поради която сме тук — предложи той. — Да оставим момчетата да си вършат работата.
Поклатих глава:
— И дума да не става, Таргънт. Да не мислиш, че ще оставя хората ти без надзор? Не бих се изненадал, ако някой кървав нож се появи под възглавницата ми в момента, в който им обърна гръб.
Той се намръщи, но не възрази. Тръгнах след полицаите, претърсващи апартамента ми, като гневно стисках и отпусках юмруци. Вършеха работата си професионално, проверяваха внимателно всичко, но не разхвърляха и връщаха нещата на местата им. Един от по-младите намери оръжията ми във втората спалня и ги показа на Таргънт, като го погледна въпросително, но аз отговорих, преди шефът му да успее да каже нещо:
— Няма да ги вземете. Заповедта за обиск е във връзка с убийството на Алекс Джеферсън, а той не е бил застрелян. Върни ги на мястото им.
Таргънт не каза нищо, затова младежът прибра пистолетите в кутията им и продължи претърсването. Под оръжията в шкафа намериха друга метална кутия, в която държах важни документи. Младият полицай я извади и я отвори, измъкна голям хартиен плик и изтръска съдържанието му.
Първото, което изпадна, бе малка кутийка, облицована с кадифе. Полицаят я отвори; вътре беше венчалната ми халка. Карън ми я бе изпратила по пощата малко след като коригирах носа на Алекс Джеферсън. Бях изхвърлил съпътстващата бележка, но още пазех халката; не можех да се наканя да отида в бижутерийния магазин и да поискам да ми върнат парите — нямаше да понеса съчувствените погледи на продавачите. Освен кутийката в плика имаше бележки, писма и снимки. Таргънт се наведе и вдигна снимка на Карън, застанала на балкона на бившия ми апартамент, с вързана на опашка руса коса, с черни очила, бира в ръка и засмяна на нещо. В частицата от секундата, за която погледнах снимката, си спомних, че току-що се бяхме върнали от пикник в Еджуотър Парк, край езерото. Тогава тя имаше куче, престарял дебел лабрадор, който извървяваше петдесетина метра след нас, след което въздъхваше тежко, лягаше и се просваше по гръб в знак, че повече не може.
Таргънт вдигна вежди:
— Изглежда ми позната отнякъде.
— Предполагам.
— Странно, че си запазил всичко това.
Той прегледа набързо останалите снимки и почука по кутийката.
— Бях сгоден за тази жена, Таргънт. Пазя тези неща за спомен. Това не е престъпление.
Погледнах едно от нещата, които още бяха на пода — писмо с клеймо от Бостън. Спомних си, че Карън бе заминала само за седмица, но това ми се стори цяла вечност. Наведох се, вдигнах плика от килима, извадих писмото и прочетох краткия текст, изпълнен с нежни чувства и обещания, които скоро щяха да бъдат нарушени. Карън Грейсън, това бе името на подателя. Грейсън. Сега това име някак не ѝ прилягаше. Предполагах, че и тя има същото чувство.
— Често ли вадиш кутията? — попита Таргънт. — Преглеждаш ли снимките, замисляш ли се какво си изгубил?
— Не съм я отварял, откакто прибрах всичко това вътре и я набутах в шкафа. Не се въодушевявай толкова, Таргънт.