В този момент гласът на Дони Уорд затрепери и той млъкна. Дълго седя така, чоплейки тиксото. С Джо мълчахме. Дори не се поглеждахме.
— Ще намерим този човек, Дони — казах накрая аз.
— На ваше място не бих се опитвал.
— Ще го открием, бъди сигурен. И ако пак видя Доран, ако имам възможност да говоря с него, ще му кажа, че не си виновен.
Той се покашля.
— Той вече знае.
— Какво?
— Направих го от страх. Боях се за детето си. Но това не означава, че ми беше лесно да го преглътна. Видях как изпратиха Анди в затвора и знаех, че не е убил онова момиче. Съвестта ме гризеше. Не ми даваше спокойствие, не ми мина след година-две, разбирате ли? Е, преди известно време майката на детето ми се премести. Отиде в друг щат, омъжи се за един… Той е добър с дъщеря ми. Не знам дали сега е по-безопасно за нея, или не. Нямам намерение да казвам нищо на полицията. Още ме е страх. Така че ако изпратите ченгетата, ще им кажа, че лъжете.
Погледна ни предизвикателно, но с Джо не казахме нищо. След малко Дони продължи:
— Времето минаваше, а Анди все не ми излизаше от главата и… просто ми се прииска да му кажа нещо. Да му обясня. Едва ли щеше да ме разбере след толкова време в затвора, но все пак трябваше да опитам. Затова взех един празен лист и му написах писмо. Написах му, че съм го направил, защото са заплашили да убият дъщеря ми. Не написах името си или нещо такова, но предполагам, че се е досетил от кого е.
Погледнах Дони Уорд и се замислих за Алекс Джеферсън, за следите от бръснача и запалката.
— Това писмо може да се окаже страшно добра идея — отбелязах.
24.
Когато тръгнахме от дома на Дони в гората, вече се беше стъмнило. Кучетата ни наобиколиха, когато отивахме към колата. Двете бяха приятелски настроени, но третото, онова с наръфаните уши, стоеше на разстояние и не спря да ръмжи, докато Джо не запали двигателя. Почудих се на колко е години и дали е било тук по време на посещението на човека с пистолета и чантата с пари. Възможно ли беше да го помни? Реших, че вероятно не.
Колата заподскача по неравната алея, после излязохме на главното шосе и след няколко секунди къщата на Дони Уорд се изгуби от поглед. Ръмеше, капчиците бяха ситни като мъгла и не издаваха шум, но образуваха тънък воден слой върху предното стъкло, преди чистачките да го смъкнат.
— Трябва да кажем на Таргънт — заговорих. — Не вярвам Дони да изпълни заканата си и да отрече всичко. Доста бързо го накарахме да се разприказва и мисля, че с всеки изминал ден все повече ще се огъва. Ще каже всичко на ченгетата.
— Възможно е, но това не доказва връзката между Доран и Джеферсън. Не е достатъчно.
— Въпреки това Таргънт трябва да го чуе. Това доказва, че Доран е бил натопен. Натопен от някого с достатъчно пари за харчене. Само трябва да докажем, че е бил Джеферсън. Искам да пипна този негодник.
Джо ме погледна изпитателно:
— Това ли било?
— Нали чу какво каза Уорд? За дъщеря си, за кучето… Ако всичко това е станало по поръчка на Джеферсън, искам да се разчуе.
— Джеферсън е мъртъв.
— Хората, които трябва да знаят какво е станало, са живи.
— Например Карън?
Погледнах го, но той гледаше пътя.
— Не съм казал такова нещо. Мислех си за близките на Моника Хийт. За близките на Анди Доран.
Джо намали, приближавахме знак „Стоп“.
— В разказа на Дони има едно несъответствие.
— Не съм забелязал.
— Човекът, когото са изпратили да го сплаши, е дошъл преди ченгетата. Откъде е научил за алибито на Доран преди полицията?
Добър въпрос. Замълчах за известно време, обмисляйки възможностите.
— Възможно ли е да има замесен полицай? Някой, подкупен от Джеферсън?
Джо се намръщи:
— Би трябвало да са повече от един, не мислиш ли?
— Това е проблем. Не знам отговора, но вярвам на Дони Уорд. Ти си провеждал хиляди разпити, Джо, много повече от мен. Мислиш ли, че казва истината?
— Да, но пак искам да разбера как онзи тип се е появил на вратата на Дони с цяла чанта пари, преди полицията да говори с него.
— Ще дойдем пак утре. Ще говорим с ченгетата, с прокурора, със служебния защитник на Доран.
— Ами довечера, когато се видиш с Карън? Какво ще ѝ кажеш?
Погледнах през прозореца към мъгливата гора наоколо.
— Не знам.
Когато пристигнах у Карън, Таргънт беше там. Пипнах капака на неговата „Краун Виктория“, когато отивах към къщата, и установих, че е студен. Чудесно. Таргънт бе прекарал известно време насаме с Карън, беше напълнил главата ѝ с налудничавите си теории, които все сочеха към мен.