Карън ме посрещна с най-мрачната усмивка, която бях виждал. Лицето ѝ изглеждаше по-напрегнато от преди, малка, но ясно забележима промяна. Сякаш всяка нощ невидим скулптор внасяше нови нюанси, загатване за напрежение, няколко тревожни бръчки, които се проявяваха на сутринта.
— Здравей. Детектив Таргънт е в хола. Не го очаквах. Казах му, че скоро ще дойдеш и той реши да изчака.
— Чудесно. Остроумието и очарованието му тъкмо започваха да ми липсват.
Тя не отговори и двамата влязохме в хола.
— Благодаря, че уважи компанията ни — поздрави ме Таргънт.
Седеше на ниския каменен перваз пред камината. Дейли го нямаше.
— Имам новина за теб — обявих. — Докато се занимаваш с безсмислени обиски, с партньора ми свършихме малко детективска работа.
— О?
Изражението му остана непроницаемо. Карън ме погледна с интерес.
— Чували ли сте името Анди Доран? — попитах.
Въпросът бе отправен към двамата, но гледах Карън.
Името изглежда не ѝ говореше нищо.
— Не — отвърна Таргънт, а тя поклати глава.
— Преди пет години е отишъл в затвора за убийството на млада жена в Джинива он дъ Лейк. Главният свидетел — единственият свидетел, който го е разпознал, е бил Матю Джеферсън. Мат се обадил на баща си в нощта на убийството, на следващия ден отишъл в полицията и променил показанията си от първия разпит. Така ги насочил към Доран, който твърдял, че са го натопили, но накрая сключил споразумение с обвинението за двайсет години затвор.
Таргънт не ме гледаше. Седеше с наведена глава и бавно галеше с показалеца си ръба на перваза.
— Значи е в затвора — отбеляза. — Малко трудно би могъл да убие когото и да било, не мислиш ли?
— На свобода е, Таргънт. Преди около месец е избягал от затвора скрит в камион за боклук. Станало е непосредствено преди първото обаждане, което е разтревожило Джеферсън.
Таргънт вдигна глава и ме погледна:
— Значи според теб този тип толкова се е ядосал, че синът на Джеферсън го е разпознал, че се е заел да отмъсти на него и баща му веднага щом е избягал? Сигурно се шегуваш, Пери.
— Може би не се е ядосал, защото са го разпознали. Може би има нещо друго.
— Например?
Погледнах Карън:
— Казал е на полицията, че са го натопили.
Личеше си, че това не ѝ хареса. Тя разбра накъде бия и поклати глава:
— Всеки престъпник твърди, че е невинен.
— Именно — съгласи се Таргънт.
— С партньора ми току-що открихме смайващи доказателства, че обвиненията срещу него са били скалъпени.
До този момент не бях решил дали да им кажа за Дони Уорд. От една страна, чувствах, че е твърде рано, но от друга, очаквах поне малко да привлека интереса на Таргънт. Досега нямах никакъв успех.
— Доран казал на полицията, че има алиби. Твърдял, че е прекарал нощта с приятел. Когато разпитали приятеля му, той казал, че Доран лъже.
— И вероятно е било така.
Поклатих глава:
— Днес с Джо бяхме при този човек. Тогава е имал основателна причина да излъже, но лъжата си остава лъжа.
Разказах за разговора ни с Уорд, но изражението на Таргънт не се промени; лицето му изразяваше само скептицизъм и едва сдържано нетърпение.
— Това не ти ли е достатъчно, Таргънт? Не мислиш ли, че поне си струва да провериш тази следа?
— Ще я проверя, защото това ми е работата, но всичко това ми се струва твърде пресилено. Изсмукано от пръстите. Дори това, което казваш, да е вярно, не виждам връзка с Алекс Джеферсън.
— Има връзка. Повярвай ми, има. Онзи тип, който ме нападна на улицата, каза, че Джеферсън и синът му…
— Чакай малко — прекъсна ме Таргънт, като вдигна ръце. — Всичко това е много интересно, не ме разбирай погрешно, но преди да продължим, трябва да си изясним някои неща. Какво каза преди малко?
Намръщих се:
— Че човекът, който ме нападна…
— Не. Преди това. Каза, че има връзка, и после каза…
Той замълча.
— Да ми повярваш.
Таргънт кимна:
— Това е. Точно това имах предвид. Каза „Повярвай ми“. Сякаш ти си най-надеждният източник на информация в това разследване. Сякаш не лъжеш, както и досега не си лъгал.
— Точно така.
— Добре. Нека да не забравяме това твърдение, докато изгледаме едно филмче.
— Какво?
— Преди да дойдеш, с госпожа Джеферсън гледахме едно филмче. Радвам се, че дойде и ти да го видиш. Мисля, че е много удачно.