Карън седеше на края на дивана, свита, колкото можеше по-далеч от мен и Таргънт.
— С госпожа Джеферсън поприказвахме за снощи — продължи Таргънт. — И двамата сме на мнение, че е малко странно този, да кажем, натрапник, да избере точно теб за посредник, ако единствената му цел са парите. Защо те е нападнал на улицата, преди да се свърже с нея? Защо стреля по залата ти за фитнес?
Погледнах Карън и видях в очите ѝ нещо, което не разбирах. Дали вина или обвинение? По-скоро нещо по средата, замислих се, и изведнъж разбрах. Подозрение. Таргънт бе успял да събуди подозрения към мен. Тя не искаше да се поддаде, чувстваше се виновна за това — и оттам този нюанс в изражението ѝ — но въпреки това ме подозираше.
— Карън, знаеш, че е абсурдно.
— Знам, че нямаш нищо общо. Просто съм объркана. Не разбирам защо някой ще иска да те изкара виновен. Този човек в Индиана, който твърди, че си му платил…
— И за това ли си ѝ казал? — обърнах се към Таргънт.
— Важно е за разследването. Опитвам се да я държа в течение.
Разочаровано поклатих глава:
— Не знам какво да ти кажа, Карън, освен че всичко това е лъжа. Не съм плащал на този човек.
— Вярвам ти.
— Да изгледаме филмчето — настоя Таргънт.
— Поне ме изслушай за Доран. В този случай има повече, отколкото подозираш.
— Сигурен съм в това. Удивително е, че откри този заподозрян толкова бързо след като уведомих теб и госпожа Джеферсън, че Бруър е открил нещо в тази връзка в Индиана. Моментът наистина е много добре избран. Същото важи и за нападението над залата ти за фитнес снощи.
— Нали изгледа записа? Видял си какво стана и че не е било нагласено.
Той остана мълчаливо втренчен в мен за известно време. За кратко премести погледа си към Карън, за да се увери, че ни гледа.
— С госпожа Джеферсън разговаряхме за отпечатъците, които открихме в колата на съпруга ѝ. Отпечатъците на Тор.
Мамка му. Това бе последното, за което исках Карън да научи.
— Днес пак се срещнах с детектив Суондърс, а също с един човек от отдела за борба с организираната престъпност към ФБР. Някои хора там са доста разочаровани от теб. Смятат, че си премълчал важна информация за руснаците. Според някои си влязъл във връзка лично с Дайнюс Белов. Казаха ми, че и този Тор вероятно е бил наоколо. Както изглежда, той е дясната ръка на Белов. Попитах човека от Бюрото каква е вероятността да познаваш Тор и той ми отговори: „Деветдесет процента“.
Карън не смееше да ме погледне в очите. Гледаше само Таргънт.
— Защо не разкажеш на госпожа Джеферсън откъде познаваш Тор?
— Вече ти казах, не познавам този човек.
Таргънт взе дистанционното устройство и го насочи към големия плазмен телевизор до него. Включи го и натисна няколко копчета. На екрана се появи зърнеста черно-бяла картина от залата ми за фитнес, заснета от собствените ми видеокамери. Виждаха се лежанките, между които стоях аз, стиснал металния лост, лице в лице с Тор.
— Би ли ми казал кой е този джентълмен? — попита Таргънт.
Сега аз не можех да погледна Карън в очите.
— Знаеш кой е.
— Точно така. Ти също го познаваш, Пери. Пред нас е доказателството, че си лъжец. Помниш ли какво ми каза днес, когато претърсвахме апартамента ти? Каза ми, че трябва да докажа, че лъжеш. Смятай, че съм го направил. А да ме лъжеш, означава укриване на информация по важно разследване за убийство, което е престъпление. Излъга ме вчера, когато те попитах за него, излъга ме преди половин минута тук, пред клиентката си.
— Тази касетка не би трябвало да е при теб. Не съм ти давал…
— Вечерта оставих един полицай да гледа залата. За твоя сигурност. Знаеш, че престъпниците понякога се връщат на местопрестъплението. Помислих, че този път може да имаме късмет, и точно така се оказва. Просто не очаквах да стане по този начин.
— Този запис не е направен от полицая. От камерата в залата е. Това е незаконно претърсване и изземване.
— Съвсем законно е. Ти ми даде разрешение да взема касетите пред петима други полицаи.
— Това беше за касетата от снощи.
— Така ли? Извинявай, забравил съм. Обадих се на управителката на залата и ѝ казах, че трябва да върна една касета и да взема друга. Постигнахме съгласие, че е най-добре да не те притесняваме. След всичко, което преживя снощи. — Таргънт ме погледна предизвикателно. — Кажи ми какво търсеше Тор там.
— Отби се да попита дали може да се запише да тренира. Искал да влезе във форма, така каза.
Таргънт запази спокойствие, но Карън почервеня от гняв. Погледнах я и почувствах как раменете ми се напрягат и вратът ми се изчервява. Аз ценя много честността и не ми беше лесно да седя пред Карън и да лъжа. Можех да им кажа защо бе дошъл Тор и какво ми каза, но нямах никакво намерение да го правя. Дори да пренебрегнех факта, че руснакът веднъж ми спаси живота, дори да решах, че това не е достатъчно, за да спечели мълчанието ми, би трябвало да съм пълен глупак, ако проговоря. Да изпратя Таргънт при Тор с подробности за разговора ни? По-добре да тръгна да си избирам надгробен камък.