— Извинявай. Исках да ти се обадя, но много ми се струпа. Стрелбата, после полицията претърси апартамента ми, накрая извадиха видео доказателство, че познавам Тор и съм лъгал.
— Олеле.
— И аз така казвам. — Облегнах се на стената и издишах тежко, почувствах се уморен от самото изброяване на проблемите ми през деня. — Може ли да се видим?
— На това се надявах. Защо не дойдеш у нас? Не се засягай, но след снощи не съм голяма почитателка на твоето жилище.
— Една обикновена нощна престрелка и вече обявяваш квартала ми за опасен.
— Хайде, идвай.
Посрещна ме боса, по фланелка с четири размера по-голяма от нейния и с очила, които никога не носеше извън дома си. Обожавах я с очила. В ръката ѝ имаше бутилка.
— Вино?
— Задължително.
Качихме се на втория етаж. Тя наля две чаши червено вино и ми подаде едната. Отидохме в хола и седнахме на дивана. Отпих глътка вино и затворих очи.
— Дълъг ден, а? — отбеляза тя.
Засмях се.
— На въпроса ми ли се смееш?
— Да. Преди няколко минути стоях в залата и се опитвах да си спомня колко дни са минали от стрелбата. Не можех да повярвам, че е станало снощи.
Разказах ѝ за Тор, Дони Уорд, частния детектив в Индиана и касетата на Таргънт. Доста време ми отне.
— Сериозно ли мисли така? — попита тя. — Наистина ли те подозира?
— За него аз съм единственият заподозрян, Ейми. И тази работа с Тор… — Поклатих глава. — Мъчително е, няма спор. Защото отвън изглежда съвсем ясно. Наистина. В теорията за човек, който е имал зъб на Джеферсън и е наел убиец, ние с Тор сме най-логичните заподозрени. Появата на руснака в залата за фитнес днес още повече влошава нещата. Няма как да го обясня.
— Защо?
— Когато човек като Тор ти каже, че някой разговор трябва да остане в тайна, по-добре да се вслушаш.
— Да, но ако така ще премахне подозренията от теб…
— Няма да ги премахне. Нямам доказателства за нищо. Таргънт няма да повярва на Тор и единственото, което ще постигна, е да си навлека гнева на един от най-опасните хора в града.
— Какво можеш да направиш тогава?
— Ще свърша работата на Таргънт. Ще намеря истинския извършител. Ако успея, ако открия достатъчно добри доказателства срещу някого, ще трябва да пренасочат разследването. Анди Доран е добра възможност.
Ейми замълча. Погледнах я и си помислих, че тази вечер трябва да бъде по-романтична. Седнали така на дивана, с чаши вино в ръце, разговаряйки в деня, след като за първи път сме се любили, би трябвало да сме безгрижни, да се чувстваме специално. А ние говорехме за убийци и полицаи.
— Това трябва да спре скоро — обявих. — Таргънт ще се изчерпи. Така става, когато грешиш — опираш в стена. Няма повече улики, няма за какво да се заловиш.
— Кога ще опре в стената?
— По-добре да е по-скоро. — Погалих крака ѝ. — Съжалявам, Ейми. Трябваше да говорим за друго. Не трябваше да станеш в три през нощта и да завариш тълпа полицаи.
— Е, не беше обичайна първа среща.
— Винаги се опитвам да осигуря на жените нещо необичайно. Нали се сещаш, за да изпъкна сред сивата маса от мъже.
— Смятай, че си го постигнал.
Не знам как разговорът замря и кога сме замълчали. Знам само, че по някое време съм заспал на дивана. През нощта се събудих и се зарадвах, че Ейми още е до мен.
Бях в апартамента си, обличах се и пиех кафе, когато Джо се обади:
— Мислиш ли да се появиш по някое време?
— Осем без десет е, Джо.
— По-добре побързай да дойдеш.
— Защо?
— Докато ти спеше, аз работех. И ще се смаеш, когато чуеш какво открих. Ще се смаеш.
— Какво откри?
— Спомняш ли си несъответствието в разказа на Дони Уорд?
— Да. Че онзи тип се е появил преди ченгетата.
— Точно така. Е, проблемът е решен, Линкълн Пери, и отговорът ще повдигне настроението ти за целия ден.
— Как?
— Ела тук и ще ти кажа.
Петнайсет минути по-късно влязох в кантората и заварих Джо седнал зад бюрото си; усмихваше се мрачно.
— Какво откри?
— Този въпрос ме глождеше цяла нощ, Линкълн Пери. Не виждах друго обяснение, освен че Уорд лъже или пък мъжът, който го е заплашвал, е следил Доран в нощта на убийството на Моника Хийт.
— Мислиш ли, че го е следил?
Той поклати глава:
— Не. Тази сутрин станах около пет и отново прочетох документацията по делото, търсейки нещо, което съм пропуснал. Открих, че Доран е отказал да отговаря на въпросите на полицията и поискал адвокат. Дали му служебен защитник и той разговарял с него, преди да разкаже на ченгетата какво е правил през нощта. Единственият човек, който е знаел за Дони Уорд, е бил адвокатът на Доран.