— Искам да кажа, че може да ни даде важна информация, Карън. Искам само да знам на коя дата е постъпил във фирмата.
— Не. Искам да чуя какво е станало според теб, Линкълн. Струва ми се, че обвиняваш Алекс в нещо ужасно.
Настъпи мълчание. Минаха десетина секунди, може би двайсет.
— Е? — настоя тя.
— Трябва да разбереш нещо, Карън. Убиецът на съпруга ти вероятно е имал причина да го направи. Разбираш ли? Причина.
Последва пауза, няколко секунди, през които тя не каза нищо. Затворих очи и съжалих за думите си. Дадох си сметка как ѝ е прозвучало.
— Знаеш ли какво му бяха направили? — заговори тя. — Знаеш ли каква болка са му причинили, колко е страдал? Сега ми казваш, че това по някакъв начин е било оправдано.
— Не, Карън. По дяволите, не съм казал такова нещо, не съм си го помислял. Това е ужасно, жестоко престъпление, но който го е извършил, е имал мотив. За това говоря.
— Не трябваше да те моля да се захващаш с това.
— Карън, опитвам се да помогна. Не ме интересува съпругът ти, искам само да докажа…
— Не е вярно. Ти мразеше Алекс. Разбирам те, Линкълн, наистина, но… не трябваше да те моля за помощ. Грешката е моя и не те обвинявам. Мисля обаче, че повече не трябва да се замесваш. Не е правилно. Сега, след като полицията те подозира…
— Знаеш, че това са глупости, Карън. Трябва да го знаеш.
— Дори така да е, не трябва да се занимаваш повече с това. Не е справедливо към теб и към паметта на съпруга ми. Трябваше да си дам сметка по-рано и те моля да ме извиниш, че те забърках в това.
— Искаш да се откажа? Просто да зарежа всичко? Карън, стигнали сме много близо до истината. Много по-близо сме, отколкото Таргънт. Не ме карай да се откажа. Този мръсник е наоколо, а полицията не се интересува.
— Детектив Таргънт ще се справи. Мисля, че той е единственият, който трябва да води това разследване.
Джо ме гледаше, беше усетил, че разговорът не отива на добре. Погледнах го, сякаш очаквах да ми помогне, въпреки че чуваше само моите думи.
— Няма ли поне да потърсиш информация за Коул Хамилтън…
— Не, няма. Не разбираш ли какво ти казах? Това трябва да спре. Трябва да се откажеш. И между другото, познавам Коул и той е добър, честен човек. Какъвто беше и съпругът ми.
Гласът ѝ затрепери и тя затвори.
26.
Оставих слушалката и погледнах Джо:
— Току-що ни уволниха.
— По идея на Таргънт ли?
— Със сигурност ще му хареса, но решението беше на Карън. Не хареса идеята, че онзи задник съпругът ѝ може да си е заслужил онова, което убиецът му е направил.
— Не съм много изненадан.
— Ние обаче сме по следите на правилния човек, Джо. Не ме интересува какво Карън иска да чуе за съпруга си, важно е да открием убиеца.
— Тя го е обичала, Линкълн. Няма да ѝ е приятно да бъде злепоставен след смъртта му.
Избутах стола си назад и поклатих глава. Карън ме беше замесила в това въпреки нежеланието ми, беше ме убедила да се захвана с мисия, която ми навлече проблеми с полицията в два щата, и аз се бях съгласил, защото исках да помогна. Чувствах се длъжен да го направя. Сега ме караше да се откажа. Не трябвало да се задълбочавам толкова. Не исках да се задълбочавам, когато някакъв негодник, представящ се за мен, е наел частния детектив в Индиана, но къде беше Карън тогава? Седеше си в скъпата къщичка и чакаше да ѝ помогна. Нямаше нищо против помощта ми, докато не намекнах, че съпругът ѝ може би не е бил толкова чист, за колкото го смяташе.
— Иска ми се да можеше да го види в истинската му светлина. Аз го познавам от лошата му страна, а Доран със сигурност е пострадал още повече. Това не означава, че Доран не е негодник, просто е видял Джеферсън такъв, какъвто Карън никога няма да може.
— Тя го е видяла от тази страна, от която вие с Доран не го познавате.
— Фасадата може би. Съмнявам се, че е видяла истинския човек.
Джо ме погледна изпитателно:
— Значи човек не може да има няколко лица, така ли? Ако е мръсник, във всяко отношение трябва да е такъв.
— Изпратил е невинен човек в затвора. Нима твърдиш, че това е само лошото му лице? Че иначе може да е бил съвсем порядъчен човек?
— Още не знаем всичко. Не забравяй. Още не сме свършили.
— Според Карън, вече сме свършили.
— Това ли решаваш? Отказваш се, при положение че ченгетата се опитват да те пипнат?
Не отговорих.
— Имаме среща с обвинителя по делото срещу Доран — напомни ми Джо. — Или искаш да я отменя, да се доверим на Таргънт, че ще изясни този проблем?