— Минали са пет години.
— Оттогава ли е изчезнал?
Тя кимна, после добави:
— Всъщност, не. Не е изчезнал. Просто оттогава е прекъснал отношенията си с Алекс.
— Но не изчезнал така, че полицията да има основания да го издирва.
— Да.
Прокарах пръсти през косата си и сведох очи към пода.
— Къде е майка му? И с нея ли е скаран?
— Не. Почина около две години след развода. Матю сигурно е бил на около четиринайсет. Живееха в Мичиган. Той дойде при Алекс, докато отиде в колеж. Отчуждиха се, откакто Матю влезе да учи право.
— Матю Джеферсън ли се казва?
— Да.
— Често срещано име. В страната сигурно има няколко хиляди души, които се казват така. Рождена дата, социалноосигурителен номер, някаква друга информация?
— До края на деня мога да намеря всичко.
Вдигнах глава и я погледнах.
— Хонорарът, който ми предлагаш, е безумен. Ще го намеря за ден-два максимум. Ще ти взема според нормалната тарифа.
— Ще получиш колкото ти обещах.
Осемдесет бона за обикновено издирване. Обикновено го правех за двеста долара.
— Спомням си как ми взе на заем сто долара, за да покриеш вноската за колата си — отбелязах.
Тя ме погледна, опита се да си придаде непроницаемо изражение, но не успя. След няколко секунди се извърна.
— Обади ми се, когато събереш данните — казах след известно мълчание. — Намирам го и повече няма да се виждаме. Разбрано?
Тя не каза нищо, но кимна. Станах, поколебах се за момент, обмисляйки дали да не отида при нея и да я прегърна, да сложа ръка на рамото ѝ или нещо такова. Вместо това просто си тръгнах.
3.
Джо лежеше по гръб в хола, държеше дълга пръчка. Застанах на вратата. С изпънати ръце той вдигна пръчката от нивото на кръста си. Здрав човек може с лекота да изнесе пръчката над главата си и там да я остави на пода. Джо спря с ръце, изпънати на нивото на брадичката си, и се намръщи. Лицето му бе почервеняло и когато си спомни, че трябва да вдиша, той силно изпъшка. Присви очи и мускулите на челюстта му леко потрепнаха от стискането на зъби. Пръчката помръдна с няколко милиметра. Той я задържа така за момент, отново си пое дъх и се опита да я избута още един сантиметър. Не успя. Издиша тежко и върна пръчката на нивото на кръста си.
— Тази сутрин не беше ли на терапия? — попитах.
— Бях.
Той леко промени позицията си на пода и отново започна.
— Идваш от терапия и продължаваш с упражненията? Не трябва ли да почиваш?
— Трябва постоянство.
Поклатих глава, заобиколих го и влязох в хола. Той се стараеше, може би повече от терапевтите, които се занимаваха с него, но такъв си беше Джо. Познавах го добре, затова не се изненадах, а и през ум не ми минаваше да го разубеждавам.
Той отново си пое дъх и аз отместих поглед. Три месеца бяха минали, а още ме беше срам да го погледна. Така е, когато друг отнесе куршума заради теб.
— Чу ли за Алекс Джеферсън? — попитах, след като седнах на дивана.
Той спусна пръчката на земята и я остави встрани. Седна с пъшкане, избърса лицето си от потта и ме погледна.
— Да, чух. Дошъл си да признаеш за убийството, нали?
— Не.
Той се усмихна:
— Длъжен бях да проверя. Какво мислиш за това?
— Мисля, че той беше негодник във всяко едно отношение, тъй че нищо чудно някой да е решил да го очисти. — Замълчах за секунда. — Ченгетата идваха.
— Заради Джеферсън ли?
Джо стана. Костваше му известно време и усилия. В началото на лятото излизахме да тичаме по три пъти седмично, на изкачване по стръмнините Джо дишаше леко, сякаш ходеше, за мой срам и напук на шейсетте му години. Сега се задъхваше, ако повърви малко повече.
— Да, за него.
Джо отиде в кухнята. Останах сам за момент, после станах и го последвах. Той си бе налял вода, стоеше опрян на мивката, вдигна чашата и отпи; няколко капки потекоха по брадичката и покапаха по анцуга му. Екипът му беше сив, с емблема на „Кливланд Браунс“. Допреди няколко месеца можех да преброя на пръсти пътите, когато съм го виждал без вратовръзка в делнични дни. Докато изпи водата и си наля друга, аз се загледах през прозореца; вятърът гонеше листата по тротоара и „Чатфийлд авеню“.
— Досаждат ли ти? — попита Джо.
— Ченгетата ли? Не. — Обърнах се към него. — Карън също се обади.
Той свали чашата, изплакна устата си и преглътна, сякаш изведнъж почувства неприятен вкус.
— Карън ли? Сериозно?
Кимнах:
— Искала да се извини заради полицията. И ми поиска услуга.