— Не съм имал нищо общо с Алекс Джеферсън от вечерта в клуба му. Там всичко свърши, Таргънт. Трябва да повярваш, че е така.
— Радвам се, че засягаш тази тема. Чух нещо интересно за тази среща от свидетел, който е бил на паркинга онази вечер. Спомняш ли си какво си изкрещял на Джеферсън точно преди да го фраснеш?
— Казах му няколко неща.
— Знаеш кое имам предвид.
Погледнах Таргънт в очите.
— Казах, че ще съсипя живота му.
— Така чух и аз. Въпросът е дали вече не си го направил.
Хрумнаха ми цял куп въпроси и възражения, но замълчах. Нямаше да помогнат. Таргънт ме беше набелязал. Нищо не можеше да го разколебае, освен ако не се появеше някой друг, окован с белезници, готов да признае. Може би и тогава нямаше да промени мнението си.
— Таргънт — намеси се Джо, — изобщо ли не те интересува фактът, че Доран е на свобода? Не мислиш ли, че моментът на бягството му има някакво значение?
— Напротив, мисля, че има. Може да означава, че е замесен в убийство или че е дал възможност на друг да го извърши. Ако убиецът е умен — умен, да речем, колкото Пери — той не би поел риска, освен ако не е убеден, че има солидно алиби. Изкупителна жертва. Подходяща версия и подходящ човек, каквито ми представяте сега в лицето на Анди Доран.
— Значи още ме смяташ за убиец. Но вече станах умен и находчив.
— Обясни ми за отпечатъците, Пери.
— Не мога. Трябва да са подхвърлени.
— На пет банкноти? От три пръста?
— Може би са откраднали мои пари, не знам.
— Откраднали са няколко петдесетачки, а ти не си забелязал.
— Не знам, Таргънт. Знам само, че не съм изпращал пари на онзи идиот в Индиана.
— Да, но отпечатъците ти са върху тях.
— Само дето няма отпечатъци от Джеферсън. Сам го каза. Значи нямаш доказателство — никакво доказателство, че парите са същите.
— Ще намеря доказателство. Ако искаш да заложиш на нещо, което със сигурност ще стане, това е шансът ти.
Таргънт се изправи и се надвеси над бюрото ми, агресивно, както никога не го бях виждал преди.
— Ще отида в банката на Джеферсън и ще стоя там, докато го докажа, Пери. Ще ги подлудя, ще ги накарам да ми покажат всяка камера, всеки компютър и всяка разписка за превод, ще проверявам, сверявам и сравнявам, докато не намеря доказателство, че са същите пари. Мислиш, че е невъзможно? Много се лъжеш. Парите в Индиана са били изтеглени от Алекс Джеферсън и дадени на теб. Ще го докажа и тогава ще дойда и ще ти щракна белезниците. И какво ще стане тогава, Пери? По-добре да започнеш да говориш истината. Дотук успя да стигнеш с лъжи, но на това скоро ще се сложи край. Аз ще те спра.
— Иронията е, че си убеден, че можеш да познаеш истината, ако се натъкнеш на нея.
Той се изправи, отдалечи се от бюрото си и стиснал зъби, хвърли на Джо мрачен поглед, сякаш го предизвикваше да се намеси. След като партньорът ми не каза нищо, Таргънт отново се обърна към мен.
— Скоро пак ще се видим, Пери. Ако бях на твое място, щях да започна да си търся добър адвокат. Имам чувството, че ще ти трябва.
29.
Пръстовите отпечатъци са нещо удивително. Това са едва видими следи, които човек остава навсякъде, откъдето минава. Те са уникални за всеки човек. Никой не може да ви ги вземе.
При все това някой бе откраднал моите.
Моите отпечатъци и моята самоличност. Едното върви с другото. Току-що Таргънт ме уведоми, че някой е използвал отпечатъците ми. Без мое знание.
Аз не бях пипал парите. Не ги бях изпращал на частния детектив в Индиана, дори не ги бях виждал. Но фактите — неоспоримите научни факти — твърдяха обратното. Действителността, която познавам, сякаш се сриваше пред очите ми. Хората са склонни да приемат думите ти за истина до определен момент. Този момент идва, когато фактите — особено научно доказаните — започнат да противоречат на думите. Сега само това ми оставаше — думи. Таргънт имаше факти.
С Джо отново бяхме сами в офиса, седнали зад бюрата под ъгъл едно спрямо друго като в един обикновен следобед. Никога обаче не се бяхме чувствали така.
— Беше прав — каза Джо след неколкоминутно мълчание. — Парите не са на Джеферсън. Ако бяха, по тях щеше да има негови отпечатъци, не твои. Не знам откъде са взели парите, но…
— Това са негови пари.
Той ме погледна, сякаш признавах, че съм извършил престъпление.
— Какво?
— Парите са на Джеферсън, Джо. Таргънт ще го докаже. Може би тази вечер, може би утре. Ще намери начин. Ще докаже, че парите са на Джеферсън, и няма да има как да го обясня. Така ще стане.