— В деня, когато избягах, се обадих на Джеферсън — продължи Доран. — Казах му, че идвам. Той отрече всичко, разбира се, престори се, че няма представа кой съм, но страхът, Пери, страхът струеше от него, предаде се по жиците, изпълни телефонната кабина, от която говорех. После се заех да отмъстя на него и сина му. Синът разбра какво го чака. Знаеше как ще умре. Повярва ми от самото начало. Но не и бащата. Бях решил да го убия, да сложа край на живота му, а мръсникът дори не го осъзнаваше. Мислеше, че ще се измъкне.
— Изпратил е някого да те убие.
— Да, и му беше предложил обидно ниска цена за такъв богат човек. Беше убедил своя, така да се каже, служител, че задачата не е много трудна.
Бях вдигнал ръката си до хълбока, на сантиметри от пистолета ми, а Доран не забелязваше. Беше спокоен, държеше оръжието към земята, но това не означаваше, че не е нащрек.
— Опитваш се да ме натопиш — отбелязах. — И то доста успешно. Това ли е целта ти? Да изпратиш друг невинен човек в затвора? Аз казах на ченгетата какво се е случило с теб, Доран. Опитвам се да ти помогна.
— Предупредих те, дадох ти прости нареждания, а ти не ме послуша. Не съм виновен аз.
— Как отпечатъците ми се озоваха на банкнотите.
— Идеята не беше моя.
— Идеята не е била твоя? Но ти си го направил, негоднико. Да не искаш да повярвам, че си невинен, че са те заставили против волята ти?
— Да, точно така. Това е истината, приятелю. Ако търсиш виновник за проблемите си, трябва да благодариш на Джеферсън.
— Ти вече получи своето. Уби Джеферсън и принуди сина му да се самоубие. Оттегли се, Доран. Вече си отмъстен.
Той разпери ръце, насочи пистолета към дърветата.
— Какво съм получил? Къде да се оттегля? Обратно в затвора с още по-голяма присъда от преди?
— Досега доста успешно се справяш навън.
— Трябват ми пари. И ще ги взема от кучката на Джеферсън. Честно да си кажа, тази пачавра ми допада.
— Тя няма да плати.
Той отпусна ръцете си и ме погледна почти тъжно:
— Тогава ще има още трупове, Пери. Ще има още трупове.
Гласът му отново прозвуча заплашително, както при последната ни среща, когато се беше развихрил. Той отново се премести върху камъка, завъртя се странично към мен, за да погледне къде стъпва. Не бях планирал да извадя пистолета си, но когато го видях обърнат така, оцених добрата възможност, може би единствената, която щях да получа. Кобурът бе малко над кръста ми и капачето се залепваше с велкро, не се закопчаваше. Достатъчно бе едно по-силно дръпване, за да извадя пистолета. Измъкнах го по-бързо, отколкото съм вадил оръжие през живота си, насочих го към гърдите на Доран и в този момент той извика:
— Пипнах те.
Стоеше още с гръб към мен, главата му бе извита така, че брадичката докосваше лявото му рамо. Гледаше ме. Пистолетът му бе насочен към корема ми, на нивото на десния му хълбок. Беше реагирал потресаващо бързо; вместо да се обърне към мен, просто изви главата си и завъртя пистолета. Дори с гръб към мен пак ме надхитри.
— Струва ми се, че силите са равни — отбелязах.
Положението му беше неудобно, трябваше да стреля зад гърба си и това ми даваше някакво преимущество. Но когато разстоянието между пистолета и мишената е по-малко от метър и петдесет, няма преимущества. Нямаше как да не ме уцели, ако реши да дръпне спусъка.
— Ще ме убиеш ли, Пери?
— Не е изключено.
За момент останахме неподвижно, никой не потрепваше. После Доран сви рамене и свали пистолета.
— Поех голям риск да те открия. Но те наблюдавах. Останах с впечатлението, че знаеш кой съм, че разбираш положението. Реших, че ти дължа обяснение. Ето, че ти го дадох. Ако искаш да ме застреляш, сега е моментът.
Направих крачка напред.
— Остави оръжието на камъка, Доран.
Той поклати глава:
— Не става. Ако искаш пистолета, трябва да ме застреляш.
Направих още една крачка напред, но Доран заотстъпва назад.
— Не си ли готов да стреляш?
— Ще стрелям, ако трябва.
— Защо?
— Защото си убиец, Доран.
— Да убиеш човека, който те е натопил заради престъплението на сина си, не е престъпление. Това е възмездие.
— Само за теб.
— Тогава стреляй! — Той пъхна пистолета си в панталона и вдигна ръце. — Стреляй, Пери. Мислиш ли, че Джеферсън не заслужаваше да умре? Ето ти шанс да уредиш нещата. Знам, че си му много задължен.
— Не му дължа нищо.
Продължих да се приближавам. Той стоеше по-високо от мен, гърдите му бяха на нивото на главата ми.