Доран бе на петдесетина метра пред мен, на границата между вълнолома и дърветата. Спря за момент, обърна се и ме погледна. После вдигна ръка, помаха ми и изчезна в гората.
31.
Когато Таргънт дойде, шестима униформени полицаи вече претърсваха вълнолома и гората наоколо. Знаех, че няма да намерят Доран, но въпреки това се обадих в полицията — след като телефонирах на Джо. Той бе изпреварил ченгетата и сега стоеше до мен в дъжда, докато разказвах какво е станало на един сержант, който изглеждаше меко казано скептичен и явно си отдъхна, щом научи, че Таргънт идва насам — някой щеше да поеме щафетата.
Разказах всичко на Таргънт, който стоеше с ръце в джобовете, а от козирката на шапката му капеше вода.
— Преди пет часа искаше да ме убедиш, че Доран е убил Алекс Джеферсън — измърмори той, като гледаше лъчите от фенерите в мократа трева около нас. — Сега ми казваш, че си грешал. Че той те е отвлякъл и те е домъкнал тук, за да ти го обясни, така ли?
— Това беше едно от нещата, които ми каза.
— Е, добре, кой е убил Джеферсън?
— Не знам.
— Доран не ти ли каза? Жалко. Твърдиш обаче, че е признал за участието си в опита за изнудване, така ли? Поел е вината.
— Да.
— Докато бяхте тук, случайно да е говорил по телефона?
Избърсах очите си и поклатих глава, пръскайки вода като куче.
— Не. Защо?
Таргънт само кимна:
— Бихте ли дошли в колата ми за секунда? И двамата. Да не стоим на този дъжд.
Седнахме в колата му — Джо отзад, аз и Таргънт — отпред. Той светна лампичката в купето и извади малък касетофон.
— Казваш, че Доран е бил с теб в 19.00, така ли?
— Да.
— И не е говорил по телефона.
— Не.
— Тази вечер Карън Джеферсън е получила телефонно обаждане. Бяхме сложили телефона ѝ на подслушване. — Той увеличи звука с палеца си. — Искам да чуете това.
Натисна копчето. Чу се леко пращене, след което Карън се обади:
— Ало?
— Как са парите ми? Готови ли са за превод, или беше прекалено заета с полицията?
Гласът не ми беше познат. Беше дълбок и изкривен, вероятно подправен с електронно устройство.
— Не съм била заета с полицията.
— Лъжеш. Прекара много време с тях въпреки ясните ми нареждания да не го правиш.
— Те разследват убийството на съпруга ми. Трябва да са тук. Не мога да ги спра. Не мога.
В гласа на Карън звучеше объркване и страх.
— Поставена си под голямо напрежение. Това е лошо. Но вината не е моя. Парите ми бяха обещани. Ако не ти харесва, говори с Линкълн Пери. С него също прекара много време.
— Какво общо има Линкълн?
— Както казах, парите ми бяха обещани.
— Кой ти ги е обещавал? Какво общо има Линкълн? Кой ти е обещавал пари?
Карън звучеше, сякаш всеки момент ще закрещи или ще се разплаче.
— Линкълн.
— Какво?
— Линкълн ми обеща парите. Не знам какво ти е говорил, но на мен ми гарантира, че ще ми платят. Смятам да се погрижа това да стане. Никой няма да ме спре. Нито той, нито ти.
— Линкълн не ти е обещавал никакви пари! Кой си ти? Защо…
Връзката прекъсна. Карън престана да крещи едва когато телефонът даде свободно. Отново започна пращене. Таргънт спря касетофона и ме погледна.
— Нещо да кажеш?
Не казах нищо. Седях втренчен в касетофона в ръката му, сякаш беше жив — същество, което иска да ме нарани.
— Това е много интересно — заговори Джо, — но е безсмислица. Ако мислиш, че Линкълн се е обадил, защо ще се издава? Ако мислиш, че има съучастник, с когото искат да вземат парите, защо ще хвърля вината върху него? Това очевидно е жалък опит да го натопят.
— Безсмислица ли? Добре, Причард, но аз мога да кажа същото за всичко, което партньорът ти ми е казал от самото начало. Знаеш ли защо? Защото, когато трупаш лъжа върху лъжа, се получава една голяма безсмислица.
— Не разбираш ли, че се опитват да ме натопят? — избухнах. — Първо отпечатъците, сега това обаждане. Това е просто…
— Като заговорихме за отпечатъци, нали казваш, че Доран бил в пикапа ти?
— Да.
— Значи може да е оставил отпечатъци.
— Носеше ръкавици.
— Разбира се. Е, може да има други улики. Влакна, отпечатъци от обувки, все някаква следа.
— Може би.
— Радвам се, че постигнахме съгласие. По тази причина ще конфискувам пикапа.
— Хайде, давай.
— Докато давам, може да разгледам по-добре тези гуми. Да проверя дали няма да съвпаднат с гипсовите отливки от нивата, където е бил намерен Алекс Джеферсън.
— Няма да съвпаднат — заявих, макар че вече не бях много убеден.