— Може би си прав — каза Силвърсмит.
— Тогава защо ме караш да ти стоя диван-чапраз? Ти просто си преял и сега те върти стомаха. Трябва ти малко почивка. Позволи ми да ти препоръчам едно много красиво курортно местенце върху южния склон на Килиманджаро…
— Не — отвърна Силвърсмит.
— Може би нещо по-духовно? Познавам онзи горе.
— Не.
— Ама ти започваш да ме изнервяш — каза Магинис — Всъщност ме дразниш. Силвърсмит, какво искаш?
— Искам да съм щастлив — отговори Силвърсмит. — Но сега разбирам, че не мога да бъда щастлив от притежаването на нещо.
— И затова си се обрекъл на бедност?
— Не. Не мога да бъда щастлив, когато не притежавам нещо.
— Добре де — замислено произнесе Магинис. — Тогава няма решение.
— Аз мисля, че има и трета алтернатива — каза Силвърсмит. — Но не знам дали ще се съгласиш.
— Кажи. Каква е тя?
— Искам да се включа в отбора — каза Силвърсмит.
Магинис седна върху леглото.
— Ти искаш да дойдеш при нас?
— Които и да сте — заяви Силвърсмит. — Искам да бъда с вас.
— Какво те накара да вземеш такова решение? — попита Магинис.
— Забелязах, че ти си по-щастлив от мен. Не знам с какво се занимаваш, Магинис, и изпитвам известни подозрения към организацията, за която мисля, че работиш. Но наистина желая да бъда един от вас.
— Готов ли си да се откажеш от всичките си останали желания и всичко друго заради това?
— Да, от всичко — отвърна Силвърсмит. — Само ме вземете.
— Добре — каза Магинис. — Ти си при нас.
— Наистина ли? Та това е чудесно. Чий живот ще объркаме сега?
— Ооо, ние изобщо не сме тази организация — отвърна ухилен Магинис. — Хората понякога ни бъркат с другите, въпреки че не мога да си представя защо. Но нека така да бъде. Ти току-що ни въздаде всичките си земни придобивки, Силвърсмит. И го направи без да очакваш награда. Направи го единствено от желание да служиш. Ние оценяваме твоя жест. Силвърсмит, добре дошъл в рая.
Около тях се образува един възрозов облак и през него Силвърсмит зърна огромна сребърна врата, украсена с естествени перли.
— Хей! — възкликна той. — Ама ти ме доведе тук с измама! Излъга ме ти, Магинис, или който и да си!
— Другата организация прави това толкова отдавна — каза Магинис. — Затова ние решихме, че също трябва да опитаме.
Вратите с перлите се разтвориха. Силвърсмит видя, че оттатък имаше отрупана като за китайски банкет маса. Имаше и момичета, а някои от гостите изглежда пушеха наркотик.
— Е, не мога да кажа, че ми е неприятно — каза Силвърсмит.