-… а що се отнася до предишния ти въпрос, — продължи величествения белобрад старец — съм избрал теб.
— Мен! Аз не ставам! Ама изобщо! Твърде далече съм от понятието свята личност, а Бог е безкрайно, недостижимо далеч от мен.
— Никой не е казвал, че ще ставаш Бог, а и не помня да съм те питал какво искаш.
Мълчанието плахо увисна в стаята, застоя се за момент, помириса чорапите им и бързо си отиде, когато Господ отвори уста.
— Предполагам знаеш, че наличието на страшен съд изисква присъствието на Антихрист?
— Хъ… — нервните вериги в главата му бавно се приближаваха в състояние на пълен контакт, само че се опасяваше да не свържат някъде на късо и да му изгорят бушоните.
— Смятам, че ти си изключително подходяща личност за Антихрист.
— Но-о защо? — само успя да промълви Антихристът.
— Неведоми са пътищата Божии… — старецът замислено поглади брадата си с лявата ръка, докато десницата му продължаваше да стиска бутилката с водка. — Конкуренцията беше доста силна, но ти ми допадна най-много. Мислите, тази странна песен, блясъка… — думите му затихнаха в неразбираемо мърморене.
— И какво трябва да правя аз? — попита отчаяно Антихристът, съвсем забравил за водката си, чието количество бързо намаляваше, изчезвайки в гърлото на събеседника му.
— О, няма нищо страшно. Въобще не е трудно. Няма за какво да се безпокоиш, то си идва от само себе си. Ще разбереш сам и за нула време ще свикнеш. Бързо ще напипаш ритъма. Всъщност, самият аз нямам никаква представа какво трябва да прави един Антихрист.
— Ами човечеството и неговото спасение? Ами …
— Слушай, приятел спри за секунда да те светна в картинката. — Дядката раздразнено прекъсна потокът от въпроси, който бе на път да се изсипе от устата на Антихриста. — Аз съм Бог, създал съм света, до тук добре. Обаче се оказа, че не съм съвършен. От там и моите творения се оказаха несъвършени За съжаление разбрах това твърде късно, едва след като ви бях създал. Бях млад и амбициозен,подцених сложността на проблема. Оказахте се голям залък за моята уста. Опитах се да поправя нещата, но, уви, не успях. Вие сте непоправими! И ето, днес вдигам ръце от вас. Оправяйте се както можете. Никакъв пастир се съм ви вече!
Съвършенството е част от бога, схващаш ли? Един бог не може да бъде такъв, ако не е съвършен. Така че ти поемаш щафетата, мой човек. За твоята работа не се иска съвършенство, това условие за Антихриста не важи. Абе, тая водка беше много кофти, бе. От къде ги купуваш тези боклуци? Всъщност няма значение.
Старецът ядно захвърли бутилката в ъгъла на стаята и бавно се изправи.
— Трябва да тръгвам. Приятна работа.
И излезе през вратата, без да си прави труда да я отвори.
Антихристът сериозно се замисли над положението си. Опита се да огледа ситуацията от всички страни. Някъде в изтощения му мозък отново изникнаха стиховете на песента:
Никой не го искаше Сега той има своето отмъщение.
Изглежда, че в този свят съществува малко справедливост Какъв късмет, че тя се падна нему! Като се замисли, можеше да се получи нещо забавно.
Първо щеше… какво?
Антохристът се простря на леглото и започна да се смее. Смехът прерасна в дивашки кикот, от който го заболя коремът. От външната врата се чуха удари и гласове, които крещяха нещо. Той продължи да се смее. Смееше се.
Смееше се.
Две сълзи потекоха от лудо блестящите му очи.
[1] „Shine on your crazy dimond“ на Pink Floyd
[2] „Iron man“ на Black Sabbath