На третия ден се случило същото: царкинята не успяла да му дръпне шапката, но и той не склонил да вземе жълтиците.
Не след дълго над страната надвиснала опасност от война. Събрал царят войската си, но не знаел дали ще устои срещу неприятеля, който го превъзхождал и имал много по-голяма войска.
Тогава младият градинар рекъл:
— Аз съм вече голям и искам да отида на война, дайте ми кон!
Другите се изсмели и рекли:
— Като заминем, избери си кон. Ние ще оставим някой от конете в конюшнята.
След като заминали, той отишъл в конюшнята и извел коня на светло: бил хром с единия крак и куцал. Въпреки това момъкът го яхнал и се запътил към тъмната гора. Като стигнал до гората, викнал три пъти:
— Железни Ханс!
Викал тъй силно, че гората закънтяла. Явил се веднага дивият човек и попитал:
— Какво искаш?
— Искам един як кон, за да отида на война.
— Ще ти дам и кон, и нещо повече.
Върнал се дивият човек в гората и след малко един коняр довел на момъка жребец, който пръхтял силно и скачал необуздано. Подире му вървяла голяма войска; войниците носели железни доспехи и мечовете им святкали на слънцето.
Предал момъкът куция кон на коняря, метнал се на другия и повел войската. Като наближили бойното поле, видял, че голяма част от царските войници са избити, а останалите живи се готвят да отстъпят. В този миг момъкът се понесъл напред с желязната си войска, налетял като буря на враговете и поразил всеки, който се изпречвал пред него. Враговете ударили на бяг, но момъкът бил неотстъпно по петите им и не престанал да се бие, докато не паднал последният неприятелски войник. Но вместо после да се върне при царя, той по обиколни пътища завел войската си пак в гората и извикал Железния Ханс.
— Какво искаш? — попитал дивият човек.
— Вземи си жребеца и войската и ми върни куция кон.
Както поискал, така и станало: яхнал той куция си кон и поел назад.
Когато царят се завърнал в двореца, насреща му дошла царкинята и му честитила победата.
Не аз изтръгнах победата — — рекъл й царят, — — а един непознат рицар, който ми се притече на помощ с войската си.
Царкинята попитала кой бил този рицар, но сам царят не знаел и отвърнал:
— Той се увлече да преследва неприятеля и аз не го видях вече.
Отишла тогава царкинята при градинаря и го попитала какво прави помощникът му. Изсмял се градинарят и рекъл:
— Току-що се върна на куция кон. Другите почнаха да му се подиграват и да викат: „Дойде си нашият куцльо“. Питаха го също: „Зад коя драка лежа и спа, докато трая битката?“ Но той отвърна: „Бих се с всички сили и без мене щяхте лошо да си изпатите!“ Тогава те се разсмяха още по-силно.
По-късно царят рекъл на дъщеря си:
— Ще устроя голямо празненство, което ще трае три дни, и ти ще хвърлиш една златна ябълка. Може би ще дойде и непознатия рицар.
Като известили за празненството, момъкът отишъл в гората и повикал Железния Ханс.
— Какво искаш? — попитал дивият човек.
— Да уловя златната ябълка, която ще хвърли царкинята.
— Добре, смятай, че си я уловил вече. — отвърнал Железният Ханс. — Освен това ще ти дам червена ризница и ще яхнеш горд алест жребец.
Като настъпил уреченият ден, момъкът долетял на коня, смесил се с рицарите и никой не го познал. Царкинята излязла напред и хвърлила златната ябълка сред рицарите. Уловил я той, смушил веднага коня си и изчезнал.
На втория ден Железният Ханс му дал бяла ризница и бял кон. Уловил момъкът пак ябълката, но не останал нито миг по-дълго там, а препуснал с коня и се загубил от очите на всички.
Разсърдил се царят и рекъл:
— Това не е редно! Той е длъжен да се яви пред мене и да назове името си.
Дал заповед, ако рицарят, който улови ябълката, пак побегне, да го преследват и ако не се върне доброволно, да го пронижат с копията си.
На третия ден Железният Ханс дал на момъка черна ризница и вран жребец. Момъкът пак уловил ябълката. Но когато смушил коня и препуснал, царските хора се понесли подире му и един от тях дошъл толкова близко до него, че с върха на меча си го ранил в единия крак. Момъкът все пак успял да се отскубне от преследвачите си. Но конят му подскочил тъй високо, че шлемът паднал от главата на конника и тогава преследвачите видели, че косите му са златни. Върнали се и доложили на царя всичко.
На другия ден царкинята попитала градинаря къде е помощникът му.
— Работи в градината. Този чудак също присъствувал на празненството и се върна чак снощи. Показа на децата ми три златни ябълки, които бил спечелил там.