Той пристъпи към въжената стълба и постави едната си ръка върху нея. Нарочно отпусна тежестта си върху левия крак, когато стъпи на най-ниското стъпало. Болка прониза прасеца му и той рухна на пода, все още стиснал стълбата. Чу смеха на Джаспър зад гърба си.
Кракът го болеше, а стомахът му се сви. Погледна отново нагоре към червената гумена топка на върха на стълбата и усети пронизващо главоболие. Години наред го бяха карали да седи на скамейките, да куцука, докато останалите тичаха по игрището. Причерня му, докато гледаше към червената топка.
Мразя те, мразя те, мразя те...
Чу се трясък и червената топка пламна. Някой изпищя - вероятно Кайли, но Кал се надяваше да е Джаспър. Всички, включително Майстор Рокмапъл, гледаха към червената топка, която гореше весело над тях като странен фойерверк. Отвратителна смрад на изгоряла гума изпълни въздуха и Кал отскочи назад, когато топящата се топка се пльосна на пода. Част от нея се залепи на блузата му.
Мастило и гума. Започваше нова мода!
- Излезте - нареди Майстор Рокмапъл, когато децата се закашляха от пушека. - Всички да излязат от стаята.
- Но сега е мой ред! - оплака се Джаспър. - Как да взема топката, след като изродът я изгори! Майсторе...
- КАЗАХ ДА ИЗЛЕЗЕТЕ! - кресна магът и децата хукнаха от стаята. Кал бе най-отзад и чувстваше изпълнените с омраза погледи на Джаспър и на Майстор Рокмапъл.
Освен миризмата на изгоряло, във въздуха се носеше и ехото на думата „изрод".
ГЛАВА ТРЕТА
Майстор Рокмапъл маршируваше гневно, докато водеше цялата група надолу по коридора, надалеч от изпитателната зала. Всички вървяха толкова бързо, че Калъм нямаше как да не изостане. Кракът го болеше повече от всякога, а самият той миришеше на изгоряла фабрика за гуми. Докато куцукаше зад останалите, се чудеше дали някой някога в историята на Магистериума е обърквал нещата толкова много. Може би щяха да го пуснат да си тръгне по-рано - заради собствената му безопасност и тази на останалите.
- Добре ли си? - попита Аарън, като изостана, така че да върви до Калъм. Той се усмихна добродушно, сякаш нямаше нищо странно в това, че говори със същия този Кал, когото останалите отбягваха като чумав.
- Супер - стисна зъби Кал. - Никога не съм бил по-добре.
- Не знам как го направи, но беше епично. Погледът на Майстор Рокмапъл бе...
Аарън се опита да го изимитира, като се намръщи, ококори очи и зяпна с широко отворена уста.
Кал се разсмя, но бързо сподави смеха си. Не искаше да харесва другите деца и особено перфектния Аарън. Завиха по коридора. Останалата част от класа ги чакаше.
Майстор Рокмапъл се прокашля. Явно се канеше да се скара на Кал, когато забеляза застаналия до него Аарън. Той преглътна това, което искаше да каже, и им отвори вратата, за да ги въведе в друга стая.
Кал влезе в нея с останалите от групата. Това бе скучно индустриално място, като онова, в което се бе състоял първият тест - с много чинове с по един-единствен лист върху всеки от тях.
„Колко писмени изпитвания ще има", искаше да попита Калъм, но реши, че Майстор Рокмапъл едва ли е в настроение за такива въпроси. По чиновете нямаше места, затова той седна на един и скръсти ръце на гърдите си.
- Майстор Рокмапъл! - извика Кайли, докато сядаше. - Нямам химикалка.
- Няма и да ти трябва - отвърна магът. - Това е изпитание доколко може да контролирате магията си. Ще използвате елемента на въздуха. Съсредоточете се върху хартията пред вас, докато не успеете да я вдигнете от чина единствено с енергията на мислите си. Трябва да я вдигнете и да я задържите стабилна, без да й позволявате да падне или да трепери. След като направите това, станете и елате при мен пред останалите.
Кал усети как го залива вълна на облекчение. Трябваше само да направи така, че хартията да не хвръкне във въздуха. Това изглеждаше просто. През целия си живот бе успявал да не вдига хартийки във въздуха.
Аарън седна срещу него и подпря брадичката си с ръка. Зелените му очи се присвиха. Кал го погледна крадешком и видя как хартията на чина му се вдига във въздуха и застива неподвижно. За известно време остана така, след което долетя обратно на чина. Аарън се усмихна и се присъедини към Майстор Рокмапъл пред останалите в стаята.
Кал чу, че някой се засмива до него. Обърна се и видя как Джаспър вади обикновена игла за шиене и убожда пръста си. Появи се капка кръв и Джаспър лапна пръста си, като засмука от нея.
„Какъв идиот", помисли си Кал. После обаче Джаспър се отпусна на стола си с изражение, което подсказваше, че може да прави магии и с вързани ръце. Това не изглеждаше толкова невероятно предвид факта, че хартията пред него се намачка, преди да образува нова форма. Тя се прегъна няколко пъти и се превърна в самолетче, което излетя от чина на Джаспър и отлетя в другия край на стаята, за да удари Кал право по челото. Той го перна като комар и го събори на пода.