Нямаше как да влезе в Магистериума.
Кал взе купата.
Огънят веднага хвръкна нагоре, все едно Кал е увеличил газта на лампа. Той подскочи и нарочно наклони купата, като се опита да залее пламъка с водата. Вместо това обаче, огънят изгори течността. Кал се паникьоса и разтърси купата, заливайки пламъка с още вълнички. Той запука.
- Калъм Хънт - погледна го критично Майстор Руфъс. Лицето му бе безизразно, а ръцете - скръстени пред гърдите.
- Изненадан съм.
Кал не отговори. Задържа купата с плацикащата се вода и трептящия пламък.
- Обучавах родителите ти в Магистериума - каза Майстор Руфъс. Изглеждаше сериозен и тъжен. - Те бяха мои чираци. Най-добрите в класа, с най-високи резултати на Изпита! Майка ти щеше да се разочарова, ако можеше да види сина си да се проваля само защото...
Майстор Руфъс така и не можа да довърши изречението си, понеже при споменаването на майката на Кал дървената купа се счупи. При това не на половина, а на дузина трески, всяка от които бе достатъчно остра, за да пореже дланите на Кал. Той изпусна това, което държеше, и видя как всяко от парченцата е пламнало и догаря в краката му. Но когато погледна пламъците, не бе уплашен. В този миг му се струваше, че огънят го подканва да влезе в него, да удави в стихията му своя страх и гнева си.
Пламъците се издигнаха нагоре, като че не извират от вода, а от бензин. Кал огледа стаята. Чувстваше изгаряща ярост поради това, че този маг, който стоеше пред него, познаваше майка му, че може би бе имал нещо общо със смъртта й.
- Престани веднага! - извика Майстор Руфъс, сграбчи ръцете на Кал и ги събра с плясък. Раничките по дланите го заболяха.
Внезапно пламъците угаснаха.
- Пусни ме! - Кал издърпа ръцете си от тези на Майстор Руфъс, след което избърса окървавените си длани в панталоните, като така добави още петна по тях.
- Не исках да стане така. Дори не знам какво всъщност стана!
- Стана това, че се провали на още един тест - отвърна Майстор Руфъс. Гневът му изглеждаше заменен от студено любопитство. Наблюдаваше Кал така, както ученият разглежда буболечка.
- Можеш да се върнеш при баща си на скамейките и да изчакаш крайния си резултат.
За щастие, в другия край на стаята имаше врата, през която Кал можа да се промъкне, без да среща останалите кандидати. Можеше да си представи изражението на лицето на Джаспър, щом видеше кръвта по дрехите му.
Ръцете му трепереха.
На скамейките седяха отегчени родители и няколко дечица, които се щураха напред-назад. Звукът от приглушени разговори отекваше в хангара и Кал осъзна колко странно тихи са били коридорите. Изпита нещо като шок, когато чу звука от човешка реч. Кандидатите излизаха през пет различни врати и се присъединяваха към семействата си. Имаше три бели дъски в края на редиците със скамейки. Там маговете записваха резултатите, които пристигаха. Кал не ги погледна. Вместо това се насочи право към баща си.
В скута на Алистър имаше затворена книга, сякаш бе смятал да я започне, но така и не бе стигнал до нея. Кал забеляза облекчението, което се разля по лицето на баща му, когато приближи. То обаче незабавно бе заменено от загриженост, когато огледа сина си внимателно.
Алистър скочи на крака, а книгата падна на пода.
- Калъм! Целият си в мастило и миришеш на изгоряла гума! Какво стана?
- Прецаках всичко. Ама наистина.
Кал се постара гласът му да не трепери. Но изгорялата купа и изражението на лицето на Майстор Руфъс не излизаха от ума му.
Баща му облекчено постави ръка на рамото му.
- Кал, всичко е наред. Очакваше се да прецакаш нещата.
- Да, но мислех, че...
Той прибра ръце в джобовете си. Спомни си всички лекции на баща си за това как трябва да опита да се провали. Но не бе имало нужда да опитва. Бе оплескал нещата, защото не знаеше какво прави. Защото не го биваше в магията.
- Не си го представях така.
- Не е приятно да се проваляш в каквото и да е било - снижи тон баща му. - Но Кал, така е по-добре. Справи се отлично, момчето ми.
- По-скоро ужасно - промърмори Кал.
Баща му се ухили.
- За момент се притесних, защото излезе максимален резултат от първия ти тест, но после ти взеха точките. Никога не бях виждал отрицателен показател досега - ухили се баща му.
Но Кал се намръщи. Знаеше, че баща му иска да му направи комплимент, но не го почувства така.
- Последен си. Дори децата без вродена магия са се справили по-добре. Заслужаваш най-големия сладолед, който мога да ти намеря по пътя към дома. Любимият ти, с фъстъчено масло и желирани бонбони. Става ли?
- Аха - смъкна се на стола си Кал. Бе прекалено разстроен, за да се наслади дори на покритите с фъстъчено масло желирани бонбони. - Става.